Определение № 822 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2964/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 24.02.2020г. по гр.д.№836/2020г. на ОС Добрич, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят – И. Ж. Й., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - „Енерго-Про продажби“АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от И. Й. иск срещу ”Енерго про-продажби”АД, за ризнаване за установено, че в качеството на потребител на електроенергия, не дължи сумата от 7 697.28 лв., начислена като корекция на сметката за електрическа енергия за периода от 02.12.2016 год. до 01.12.2017 год. въз основа на софтуерен прочит на паметта на СТИ № ..., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 01.04.2019 год. Прието е за установено, че ищецът-жалбоподател в настоящето производство, е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия по силата на договор за продажба при общи условия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и в този смисъл има право да закупува електрическа енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия в енергоснабдения обект. Установено е, че спорното првоотношение се е развило по време, в което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от страна на крайния битов потребител. Съдът е счел, че ответното дружество-доставчик на електиречка енергия, е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на абоната, тъй като доставчикът не разполагат със софтуер за програмиране. Прието е, че след като ответникът не разполага с версия на софтуер, позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера, а предоставения им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене на данните в паметта на електромера следва, че доставчикът не е имал обективната възможност да „манипулира“ данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по тарифа 1.8.4 в паметта на уреда. При тези данни съдът е счел, че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на абоната и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач на електрическа енергия, като се има предвид, че субектите, които доставят и продават електрическа енергия и извършвал контрол за метрологична точност на СТИ, не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ, а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача –ищец по делото. Прието е, че в резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на абоната електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество, а стойността на доставеното и потребено количество електрическа енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема, установен от ответното търговско дружество в регистър 1.8.4. на СТИ, въпреки че няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му съдът е приел, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект, което в случая е осъществено на 27.04.2016 год., като е извел аргумент в подкрепа на горния извод нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. При така приетото за установено еприто, че процесният период 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год., за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представителподдържа, че в обжалваното решение са разрешени въприси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателста по делото, за това кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества-ЗЕ или ЗЗД, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т.н. скрита тарифа. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно поради неточно прилагане на закона, уреждащ спорните правоотношения. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по уточнени въпроси: кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества-ЗЕ или ЗЗД, При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т.н. скрита тарифа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се касае до твърдянато от жалбоподателя неточно прилагане на закона, то не обуславя очевидна неправилност на решението, но отговорът на въпросите, по които се допуска касационното обжалване е относим именно с приложимите правни норми. Предвид изложените съображения, съдът