Определение № 508 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Надежда Д. К. срещу въззивно решение № 411/ 30.10.2017г., постановено по в.гр.д. 397/2017г. на В., с което е прието, че исковете на Надежда К. срещу [фирма] са неоснователни за прогласяване на недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот от 01.10.2010г., сключен между страните чрез пълномощник на Надежда К. и оформен с нот.акт №12, том Пети, рег.№6494, дело № 349/2010г. на нотариус при Свищовски районен съд на основание липса на представителна власт и евентуално договаряне във вреда на представлявания, съединени с иск по чл.108 ЗС за предаване на собствеността и владението. Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост и неправилност, свързани със становището на касатора, че липсва представителна власт по пълномощното тъй като при тълкуване на волята на упълномощителя по чл. 20 ЗЗД се установява, че волята е била да се продаде имота на определена цена, а не да се договаря цената свободно, но такава цена не е била посочена в пълномощното, както и че касаторът не е получил никаква цена по сделката, а в пълномощното се съдържат клаузи, че ще получи цената чрез пълномощника, но пак там е декларирано, че е получена цената преди покупко- продажбата. Освен това според касаторът имотът бил продаден на цена в пъти под пазарната му оценка. Във връзка с касационните основания за неправилност на въззивното решение, касаторът е приложил изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, където подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по редица въпроси, включително процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички относими възражения на страните и да прецени относимите доказателства по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са налице, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводът на ищцата, направен с въззивната жалба, че пълномощното е неясно, непълно и противоречиво до степен да липсва волеизявление. Същият този довод е въведен като основание на иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко- продажба поради липса на представителна власт като са посочени същите пороци(според ищцата) на упълномощителната сделка. Доколкото в пълномощното се съдържат клаузи, че имотът ще се продаде по цена, посочена в пълномощното, но такава липсва, както и че пълномощникът ще получи цената от името на упълномощителя, ако не я е получил, а същевременно упълномощителят декларира, че е получил цената преди упълномощаването, то доводът на ищцата, че пълномощното е неясно, непълно и противоречиво до степен да липсва волеизявление, е относим към предмета на делото и предмета на доказване. В. съд обаче, не се е произнесъл по наведените от ищцата факти и обстоятелства и не е обсъдил дали е необходимо прилагане на чл. 20 ЗЗД за изясняване на действителната воля на упълномощителя, а е приел, че упълномощителят не е длъжен да посочва съществените елементи на бъдещата сделка за покупко- продажба, поради което искът за недействителност на договора поради липса на съгласие е неоснователен. Така извършените действия на въззивния съд са в противоречие със трайно установената задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, че съдът е длъжен да се произнесе по наведените от страните факти като обсъди всички относими доводи и възражения и прецени доказателствата по делото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания от съда въпрос (съгласно правомощията на ВКС според т.р.№1-2010-ОСГТК)- „Длъжен ли е съдът по иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД да се произнесе по наведените от ищеца твърдения за порок на упълномощителната сделка чрез обсъждане на доводите и възраженията за това и преценка на доказателствата?“. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: