Определение № 50233 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3242/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от С. С. Х. чрез адвокат М. Д. от АК-Благоевград срещу решение № 219 от 09.06.2021 г. по в.гр.д.№ 1213/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 6203/28.07.2020 г. по гр.д.№ 3182/2019 г. на Районен съд Благоевград и е отхвърлен иска на С. С. Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ООД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 142/2013 г. на РС Благоевград, съответно: 16 990 лева - главница по договор за потребителски кредит от 29.08.2011 г.; 777,36 лева – договорна лихва, за периода 29.09.2011 г. до 15.12.2012 г., наказателна лихва от 20,59 лева, за периода от 29.08.2012 г. до 15.12.2012 г., както и разноските в заповедното производство. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „При прекратяване на изпълнителното производство поради перемция на 17.06.2015 г., т.е. преди приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на погасителната давност, следва ли да се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г.?“ Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „ЕОС МАТРИКС“ ООД е постъпил писмен отговор, в който поддържа недопустимост на жалбата, като счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, са приложими задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.80 г. С оглед данните по делото е приел също, въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2013 г. е било образувано изп.д.№ 228/13 г. на ЧСИ В.Т., която е връчила запорно съобщение на 17.06.2013 г. На основание сключен с кредитора договор за цесия и същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 183/03.06.2019 г., по което също е наложен запор на 25.09.2019 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника. Според мотивите на съда, след уведомяване на работодателя за запора на 17.06.2013 г. не са предприети други изпълнителни действия, поради което е настъпила перемция на 17.06.2015 г. и от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, която към 25.09.2019 г., /когато вече е било образувано изп.дело № 183/2019 г., по молба от 03.06.2019 г./ не е изтекла, поради което иска по чл.439 ГПК е неоснователен. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като даденото разрешение от въззивния съд е изцяло в съответствие с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020, ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, като се възприема становището, че за вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на същото тълкувателно дело № 2/2013 г., давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т.е. 26.06.2015 г., в който смисъл са крайните изводи на съда в обжалваното решение. Изложените в тази връзка мотиви, че вземанията по изпълнителния лист от 26.01.2013 г. не са погасени по давност, тъй като от датата, на която е настъпила перемция по изп.д.№ 228/2013 г. на ЧСИ В.Т. - 17.06.2015 г., започва да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла към датата на образуване на изп.дело № 183/2019 г. и наложения в това производство запор от 25.09.2019 г. /с което отново се прекъсва погасителната давност на вземането/ не са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Предвид изложените съображения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимостта да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за предпоставките, при които да бъде уважено възражение за погасителна давност на длъжника, не може да се приеме, че поставеният въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение