Определение № 11035 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София - град с определение № 18290 от 30.09.2024 г. по адм. д. № 5649/2024 г. по описа на съда и Върховен административен съд. Съдебното производство е образувано пред Върховен административен съд по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм“, ЕИК 206854422, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от П. П. – председател на УС, чрез адв. Р. Райчев против Заповед № РД-10-1/26.01.2024 г. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, предложение първо във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) е отказано издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „авто-мото и офроуд туризъм“ на сдружение „Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм”. С определение № 6718 от 03.06.2024 г. по адм. дело № 2282/2024 г., Върховен административен съд, седмо отделение, приема, че делото му е родово неподсъдно и е прекратил образуваното пред него административно дело № 2282/2024 г. и е изпратил същото по подсъдност на АССГ. С определение № 18290 от 30.09.2024 г. по адм. д. № 5649/2024 г., Административен съд София- град е приел от своя страна, че не е родово компетентен да се произнесе по жалбaта срещу процесната заповед. Съдът се е позовал на чл. 8 от Закона за физическото възпитание и спорта, съгласно който министърът на младежта и спорта провежда държавна политика в тази област чрез различни правомощия, които той притежава, като в т. 12 е посочено, че „издава, отказва, отнема и прекратява спортни лицензи“. Поради тези съображения АССГ е приел, че актът попада в категорията актове, издадени при упражняване на конституционните правомощия на министъра на културата по ръководство и осъществяване на държавното управление, а в разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК изрично е предвидено, че оспорванията на тези актове са подсъдни на ВАС, прекратил е производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между АССГ и ВАС, като е изпратил делото на петчленен състав на Върховния административен съд за определяне на родово компетентния административен съд, който да разгледа жалба на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм“, против Заповед № РД-10-1/26.01.2024 г. на Министъра на младежта и спорта. Настоящият петчленен съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Административен съд София- град. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК повелява, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на цитирания текст намира своето реципрочно отражение в мотивите на Решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. досежно разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията, която „задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“ и в чиито мотиви е прието, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на младежта и спорта в казуса касае издадена на основание чл.23, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за физическото възпитание и спорта заповед за отказ за издаване на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл.18, ал.2, т.1 от ЗФВС, предоставено му на основание чл.23, ал.1 от същия закон. Видно е от законовата редакцията на чл. 23, ал. 1 от ЗФВС, че това правомощие не е дадено изключително на министъра, а такова може да се упражни и от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно от една страна, централният едноличен орган със специална компетентност ( министъра на младежта и спорта) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга е налице случай, предвиден в закон (ЗФВС), поради което по аргумент от чл.132, ал.2, т.2, предл. второ АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Процесната заповед по своята същност не попада в категорията актове, постановени в изпълнение на компетентностите, произтичащи от Конституцията на Република България по ръководство и осъществяване на държавното управление. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд София- град, на когото делото следва да бъде изпратено. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ-ра колегия