Определение № 610 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 91/11.11.2019 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 267/2019, с което е потвърдено решение № 167/08.05.2019 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1872/2018, в частта, с която на основание чл. 70 СК са определени мерките относно упражняване на родителските права и е определян на режим на лични отношения с бащата. Недоволна от решението е касаторката Н. И. Д., представлявана от адв. К. Я. от Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на желанието на детето да бъде отглеждано от единия родител при преценка на неговия интерес, който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата А. Й. М., представляван от адв. Ив. К. от Б., я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са живели във фактическо съжителство, като имат две деца – П. и Й.. С първоинстанционното решение е прието за установено, че ищецът е биологичен баща на П., като по отношение на нея упражняването на родителските права е предоставено на ищеца. Въззивният съд е приел, че малолетното дете П. от 2018 г. и понастоящем живее при баща си, и изразява желание да остане при него, като същевременно има пълноценни контакти с брат си и майка си, редовно посещава училище, а за него освен бащата се грижи и баба му по бащина линия. Изложени са съображения, че детето е на 13 години и има развити умения да преценява личното си благополучие; добре оценява обстановката в която живее, изразява се безпротиворечиво относно възможността да се вижда както с майка си така и с брат си, които живеят на друг адрес, но в същото населено място. Съдът е взел предвид, че жилищните нужди на детето са задоволени в собственото на бащата жилище от 60 кв.м., докато майката и другото дете живеят в жилище на майката. Прието е, че страните не представят доказателства за доходите си, но при отсъствието на спор по този въпрос, двамата имат средства да издържат децата си, независимо от това, че майката декларира, че е безработна и не получава обезщетение за отглеждане на второ дете. Продължителното живеене на детето П. при бащата и въпреки това запазените емоционални отношения с майката е мотивирало съда да приеме, че детето не е подложено на отрицателно влияние в тази насока (разпитаните свидетели не доказват обстоятелства, които да са в противоречие с направения извод). Предвид изложеното на ищеца е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П., определено е местоживеенето на детето в местоживеенето на бащата, определен е режим на контакти на майката с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя, по три празнични дни по Великден, начиная 18 часа на Разпети петък до 18 часа на Велики понеделник - на всяка четна година, по два празнични дни по Коледа, начиная 12 часа на 25 декември до 12 часа на 27 декември - на всяка нечетна година, както и по една седмица през месеците на лятната ваканция, по време уговорено между родителите, в период, в който бащата не е в платен годишен отпуск, като майката е осъдена да заплаща, месечна издръжка в размер на по 140 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж всяко пето число на месеца, до настъпване на основания за изменение или за прекратяване на издръжката. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те са решени в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че мнението на детето не е задължително за съда, а се обсъжда наред с останалите обстоятелства по делото, като изхожда преди всичко от интересите на детето /ППВС № 1/12.11.1974 по гр. д. № 3/1974/. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. При определянето на родителя, който ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си, а всяка проявена от родителите антиобществена проява създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т. е. явява се пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие (вж. Решение № 67/6.03.2015, ВКС, IV ГО по гр. д. № 4648/2014). При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение