Определение № 50006 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Ж., действащ чрез своя настойник Н. С. Ж., срещу решение № 244 от 09.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 9159/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20088790 от 07.04.2021 г. по ч. гр. д. № 13274/2021 г. на Софийски районен съд, поправено с решения от 28.04.2021г. и 21.06.2021г. за оставяне без уважение заявлението на Д. М. Ж., действащ чрез своя настойник Н. С. Ж., за вписване отказ от наследството, останало от неговия наследодател М. К. Ж..

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение и се моли то да бъде отменено. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е недееспособно лице, поставено под пълно запрещение, да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

2. Съществува ли пречка по реда на чл. 130, ал.3 СК, съдът, пред когото е подадено заявление за отказ от наследство от недееспособно лице, да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество?

3. Преценката за това дали отказът от наследство на недееспособно лице е в негов интерес следва ли да се направи в същото съдебно производство или в производство по чл. 130, ал.3 от СК ?

С определение № 60171 от 04.11.2021 г. настоящото дело е било спряно на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк.д.№ 1 от 2021 г.

Към настоящия момент по посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2023 г., предвид на което и пречката по движението на настоящето производство е отпаднала и същото следва да бъде възобновено.

По постъпилата частна касационна жалба настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение заявлението на Д. М. Ж., действащ чрез своя настойник, за вписване отказ от наследство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви, че не може да бъде вписан отказ от наследство, направен от поставения под пълно запрещение Д. М. Ж., тъй като отказът от наследство винаги е свързан с отказ от права, а съгласно чл.130, ал.4 СК отказът от права, направен от недееспособно лице, винаги е нищожен.

Предвид тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.

Първият въпрос, поставен от касатора, е от обуславящо значение за изхода от спора, но по него не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Към момента на постановяване на обжалваното решение въпросът се е разрешавал противоречиво от съдилищата, което противоречие е преодоляно с постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.д.№ 1 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно разрешението, дадено в т. 1 от посоченото ТР отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Имайки предвид, че на основание чл. 5, ал.2 ЗЛС за правните действия на лицата, поставено под пълно запрещение, се прилагат правилата относно малолетните лица, то и следва, че така даденото разрешение е приложимо и в настоящия случай. Изводите на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателното решение.

По втория и третия въпрос, касаещи преценката на съда по чл.165, ал.4, вр. чл.130, ал.3 СК, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не са от значение за крайния изход от спора. Съдът, на основание чл.130, ал.3 СК, дължи произнасяне дали интересът на лицето, поставено под настойничество е защитен, само ако е допустимо извършването на съответното действие, а както вече се посочи, според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.д.№ 1 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, в случая отказът от наследство е недопустим.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение