Определение № 1707 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2025 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 70 от 26.03.2025 год. по гр. д. № 753/2024 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.10.2024 год. по гр. д. № 3092/2023 год. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. В. Д. срещу М. Д. Д. иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 СК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик, при липса на съвместен принос, на придобитите по време на брака им с договор за покупко-продажба от 27.05.2022 год. с нот. акт № 164/2022 год. недвижим имот: дворно място с площ 1 000 кв. м., имот с пл. № *, урегулиран в УПИ *, целият с площ 1090 кв. м., кв. 49 по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 59 кв. м. и гараж със застроена площ 34 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от П. В. Д., чрез пълномощника му адвокат Ф. Ш., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по въпросите по приложението на чл. 21, ал. 4 СК – по иск за липса на съвместен принос в придобиването на имущество по време на брака, в хипотеза на отпуснат заем на единия съпруг само с оглед приятелските му отношения със заемодателя и в този случая не следва ли да се приеме, че е налице липса на съвместен принос от другия съпруг с оглед възникналото задължение за връщане на този заем само от този съпруг, сключил договора за заем, аргумент да се изключи материалния принос на другия съпруг. Ответницата М. Д. Д., чрез адв. Ат. А., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на касатора за признаване за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на придобития по време на брака им недвижим имот, поради липсата на принос на ответницата в закупуването му, въззивният съд приел, че поддържаната теза за липса на материален принос на ответницата не е доказана от събраните по делото доказателства. Не е доказано получаването на заем, с който именно да е платена цената на имота, но дори и това да е така, влагането на средства от заем в покупката на имота само от единия съпруг не означава, че само той има принос за придобиването. Съдът се е позовал на чл. 32, ал. 2 СК за солидарната отговорност на двамата съпрузи в този случай, като приел, че без значение за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е начинът на последващото погасяване на заемните средства, вложени в покупката, както и начинът на извършване на последващи ремонти и подобрения в придобития имот. Съдът е посочил, че евентуалното извършване на това само със средствата и усилията на единия съпруг, би могло да породи облигационни отношения, но е без значение за принадлежността на правото на собственост, меродавен за определяне на която е моментът на придобиване. Въззивният съд, въз основа на твърденията на страните и събраните доказателства приел за неоснователно твърдението на ищеца за липса на нормални брачни отношения между страните до придобиването на процесния имот – напротив, установено е, че същите са живели заедно, в общо домакинство, ответницата се е грижела за детето и дома, и двамата са осигурявали парични средства според възможностите си /от полагане на труд от съпруга, осигуряване на парични помощи от страна на съпругата/. Придобиването на имота е станало преди фактическата им раздяла и това се подкрепя и от факта на сключване на договора за покупко-продажбата от съпругата като купувач, при фактическото плащане на цената от съпруга, което според съда, едва ли би се случило ако са били в лоши брачни отношения. В обобщение е прието, че оборването на предположението за съвместен принос на съпругата не е доказано по несъмнен начин, като съгласно чл. 21, ал. 3 СК приносът може да се изразява в различни форми, като на никоя от тях законът не дава приоритет. Затова и въззивният съд приел искът за липса на принос на ответницата да е неоснователен и потвърдил първоинстанционното решение. Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на принос на съпругата е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността с договора от 27.05.2022 год., обосноваващи приложението на презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК и недоказаността на твърдението на касатора за обратното дори и да се приеме, че са вложени средства в придобиването на имота, предмет на сключения от него договор за заем. Последното не е достатъчно да се отрече приносът на съпругата с оглед установените по делото факти за такъв от нейна страна, нито да обоснове придобиване на имота в изключителна собственост на касатора. Произнасянето по тези въпроси касае спора по същество, като е обусловено от преценката на събраните доказателства, но не обосновава наличието на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които в хипотезата на т. 3 да обусловят допускане на касационното обжалване на въззивното решение. За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените в изложението въпроси относно преценката на доказателствата за взетия заем и изводите, които според касатора следва да са други, са относими към правилността на решението, а не са правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда, при наличие на предпоставката произнасянето по него да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, то не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето в обжалваното въззивно решение не противоречи и на съдебната практика, данни за която има по делото, както и на закона, затова не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Разноски на ответницата не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС