Определение № 3003 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3975/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. П. против въззивно решение № 137 от 28.06.2023 г. по гр.д.№ 166/2023 г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено Решение № 260000 от 22.02.2023 г. по гр.д.№ 109/2021 г. на Районен съд-Бяла Слатина и вместо това са отхвърлени, предявените от касаторката против В. Т. Ц. искове както следва:

1. с правно основание чл.42, ал.1, б."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на завещание на Н. М. Н., обявено на 24.08.2020 г., рег.№ 4104, том 2, № 84 по описа на нотариус Н. Б., с район на действие РС-Бяла Слатина, вписано в Служба по вписванията-Бяла Слатина с рег.№ 2466 от 24.08.2020 г., акт № 87, том 5, н.д.№ 901;

2. по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *и построените в него сгради: с идентификатор *- едноетажна жилищна сграда – еднофамилна застроена площ 84 кв.м., сграда с идентификатор *: застроена площ 22 кв.м. на един етаж, сграда с идентификатор *на един етаж със застроена площ 8 кв.м. - постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор ***на един етаж със застроена площ 13 кв.м. - хангар, депо, гараж;

3. по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил марка "М.", модел "***", с рег. [рег.номер на МПС], и осъждане на ответника да й предаде владението върху същия;

4. по чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на следните имоти:

• поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.В., в регулационните граници на селото, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 3183 кв.м., съставляващ имот кад.№ *по кадастралния план, за който е отреден УПИ * в кв.*** по РП на [населено място], с площ от 2 580 кв.м.;

• 1/2 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.В., в регулационните граници на селото, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 1970 кв.м., съставляващ кад.№ *по кадастралния план на [населено място], за който е отреден УПИ *в кв.***по РП на [населено място], с площ от 2 180 кв.м., заедно с построените в поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., паянтова сграда със застроена площ от 55 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 18 кв.м.;

• 1/2 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.В., с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 1248 кв.м., съставляващ кад.№ *по кадастралния план на [населено място], за който е отреден УПИ * в кв.***по РП на [населено място], заедно с построените в него стопанска постройка със застроена площ 57 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 44 кв.м.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 25 ЗН, необсъждане или неправилно обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите от обсъдените такива.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика по въпросите: 1. Задължен ли е възивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните и да изложи правните изводи при оценката им и отражението на тези изводи в мотивите по същество? 2 .Действително ли е саморъчно завещание, ри което датата следва подписа на завещателя? Наведено е основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 3 .Как следва да се извърши преподписване при добавяне на текст в документ така, че да не бъди никакво съмнение кога и кой го е извършил? 4 .Ако датата е изписана след подписа на завещателя в саморъчно завещание, по какъв начин следва да се извърши преподписването така, че датата да стане част от завещанието? 5. Когато в завещание е положен подпис под формата на параф /комбинация от знаци/ и под него в скоби е изписано името на автора като два отделни подписа ли следва да се възприемат парафът и трите имена или парафът и изписаните в скоби под него имена са едно цяло? 6. Ако датата и подписът в саморъчно завещание са разположени на един ред, изпълнено ли е условието за действителност на императивната норма на чл. 25, ал.1 ЗН?

Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като са обсъдени доводите на касаторката, решенията, на които касаторката твърди, че въззивното противоречи са неотносими към спора, а изводите на съда съответстват на доказателствата по делото, закона и съдебната практика.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищцата претендира, че е собственик /съсобственик/ на описаните недвижими имоти като наследник по закон на Н. М. Н., починала на 15.08.2020 г. – дъщеря на починалия преди нея неин брат Г. М. П., починал на 16.05.2005 г. По делото са представени доказателства /нот. актове, удостоверения за наследници/, че наследодателката е притежавала претенриданите от ищцата вещни права. Ответникът В. Т. Ц. се позовава на наследяване по универсално саморъчно завещание, с което Н. М. Н. му завещава цялото си движимо и недвижимо имущество. Под разпоредителните изявления е положен параф. На долния ред в ляво е изписана датата на завещанието, а от дясно - трите имена на завещателката. Завещанието е обявено на 24.08.2020 г. от нотариус Н. Б., с район на действие РС-Бяла Слатина и е вписано в Служба по вписванията-Бяла Слатина с рег.№ 2466 от 24.08.2020 г., акт № 87, том 5, н.д.№ 901.

С първия предявен иск, ищцата иска да се прогласи нищожността на саморъчното завещание, като сочи две основания за това – че завещанието не е написано и подписано от завещателката и че датата е след подписа. СГрЕ е установила категорично, че завещанието е написано и подписано изцяло от завещателката.

РС е уважил предявените искове, като е разсъждавал теоретично за местонахождението на датата, но не е посочил конкретен мотив какво приема за изписаната дата в процесното саморъчно завещание.

Въззивната инстанция е приела, че ЗН не допуска след подписа да се намира реквизит на завещанието, вкл. датата, но не забранява този реквизит да се намира до подписа, т.е. на един ред с него. Приел е, че в този случай датата е част от съдържанието на завещателното разпореждане, разположена е преди подписа, то е валидно и поражда съответните правни последици. Позовал се е на съдебна практика - Решение № 797 от 7.02.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15541/2012 г., не допуснато до касационно обжалване с Определение № 352 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 3100/2013 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 91448/29.11.2022 г. на по в.гр.д.№ 1725/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Не кореспондира на мотивите на обжалваното решение твърдението, че съдът не е обсъдил наведените доводи и възражения. Напротив, съдът се е произнесъл по тях, но ги е приел за неоснователни, а това не е основание за допускане до касационно обжалване.

Въпросът „действително ли е саморъчно завещание, при което датата следва подписа на завещателя“ не кореспондира на съдържанието на завещанието, защото датата е преди изписания с три имена подпис на завещателя. Не е налице и противоречие със съдебната практика по този въпрос. С Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о. е посочено, че „пропускът да се датира завещанието може да бъде отстранен чрез допълнително изписване саморъчно от завещателя на датата на изготвянето му“. В решението изрично е посочено, че „макар и датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означаването й в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително“. Въззивният съд не е приел противното, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С това решение се дава отговор и на третия и четвъртия поставен въпрос, което е в синхрон с приетото от възиния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК Наличието на съдебна практика по тези въпроси изключва и приложението на наведеното по тях основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното от касаторката Решение № 863 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г., II г. о., защото видно от съдържанието му, след подписа е имало изписана дата, но не е следвало преподписване от завещателя, за разлика от настоящия случай, при който след парафа е изписана датата и тя е преподписана с изписване саморъчно на трите имена на завещателката от нея, съобразно цитираната по-горе практика.

Въззивното решение не противоречи и на Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., в което е посочено, че, за да се приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датата да е поставена върху материалния носител, върху който е обективирано завещателното разпореждане, „като щом предхожда подписа е без значение нейното място върху материалния носител“.

На пети въпрос отговор е даден в Решение № 205 от 7.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2022 г., II г. о., според който „завещателно разпореждане е подписано независимо дали подписът е положен чрез изписване на име, част от име или чрез параф. Това важи и в случаите, в които завещателят, който има установен подпис чрез част от име, инициали или друго знаково обозначение, изпише саморъчно две от имената си“. Съдебната практика разглежда като приравнени подписа и парафа, защото и двете могат да съдържат достатъчно индивидуализиращи белези за да се установи в случай на оспорване авторството на изявлението.

По последният въпрос „ ако датата и подписът в саморъчно завещание са разположени на един ред, изпълнено ли е условието за действителност на императивната норма на чл. 25, ал.1 ЗН“ с Решение № 50013 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2022 г., I г. о. е прието, че такова завещание е действително, поради това, че се пише от ляво на дясно, а изписването на трите имена е равнозначно на подпис /параф/.

Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Това основание е налице когато обжалваният акт страда от особено тежка форма на неправилност, която се установява от мотивите на решението, без да се извършва същинската касационна проверка на оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението, когато е постановено в противоречие с императивна правна норма или такава не е приложена, когато решението е постановено при противоречие с правни принципи, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор, съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, или когато при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото са нарушени грубо основни логически, опитни и общоприложими научни правила. Касаторката не е посочила конкретно защо счита, че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав не констатира от мотивите на решението нито един от изброените пороци, поради което не е налице и очевидна неправилност.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 3058 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение