Определение № 376 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Д. чрез адв.Р. В. против решение № 426 от 21.02.18г.по гр.дело № 4448/17г.на Софийски апелативен съд, 7 –ми състав, с което е потвърдено решение № 3928 от 5.06.17г.по гр.дело № 5400/16г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен искът на същата страна против [фирма] за заплащане на сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация на 30.03.16г.в електронно издание на ответника – сайта на „К. 3”, рубриката „Закон и ред”: „К. на К. прибрал 2 милиона от М.о.”. Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като се основава единствено на основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено ,че в публикация от 30.03.16г.със заглавие „К. на К. прибрал 2 милиона от М.о.”, подзаглавие ” Адвокат И. Д. сключил тлъст договор с ведомството на Н. Н. в последните дни на 2015г.”, се твърди,че министър Н. Н. е наел кантората „С. и Д.” срещу повече от 2 милиона лв,като се сочи,че новината е на агенция П..Установено е,че в публикацията са употребени изразите „тлъст договор”, „броил сумата 2 млн лв държавна пара”, „84 000 лв…похарчени за един единствен анализ”, „наемането на юридическата кантора не минава през обществена поръчка”. За да отхвърли иска въззивният съд е счел, че в процесната публикация не се съдържат твърдения за конкретни факти, които са позорящи или съдържат обидни квалификации, като същевременно са неверни.Изложени са и съображения, че статията не съдържа твърдения на екипа на издателя – ответник, а се позовава на други публикации от конкретен източник, поради което отговорността за вредите от публичното им разгласяване не следва да се възложи в тежест на ответника. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение намира,че производството по гр.дело № 2427/18 г. следва да се спре на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК – когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложимия по делото закон, както е в случая, във връзка с твърденията за „очевидна неправилност” на въззивното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК / Дв,бр.86/17.г./ Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.