Определение № 227 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 770/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№10360/15.12.2021г., подадена от И. Г. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.В. В. от АК-Б., срещу решение № 489, постановено на 11.11.2021г. от Окръжен съд – Бургас, IV въззивен граждански състав по в.гр.д.№1355/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска му за признаване в негова полза на правото му да изкупи недвижим имот:1000/4050 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .........по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, към момента на придобиване: поземлен имот№..........по плана на землището на кв.К. - [населено място], с площ към момента на придобиването – 4050 кв.м., а към настоящия момент – 3159 кв.м., закупен от ответника А. Ю. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №..., т..., рег.№......., д.№.../2011г. на нотариус Б. К., рег.№290 на НК и район на действие РС Б., сключен на 08.03.2011 г. с ответника М. И. М., за посочената в нотариалния акт действително уговорена между страните цена от 1000лева. Касаторът поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обоснове своите правни изводи, в частност да изложи съображения кои свидетели са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните и как следва да оценява дадените от тях показания. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС, формирана с решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г. на IV г.о. на ВКС и решение №136 от 30.10.2020г. по гр.д.№4746/2019г. на III г.о. на ВКС. Навежда довод, че съдът се е позовал на показанията на св.Т. Х., за който св.П. неоспоримо е установил, че е заинтересован от изхода на спора, тъй като държи в икономическа зависимост семейството на ответника М. М.. 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, приети и относими към конкретния правен спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволни, избрани от него доказателства при пренебрегване на останалите. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №177 от 28.07.2015г. по гр.д.№6369/2014г. на IVг.о. на ВКС; решение №140 от 23.03.2010г. по грд.№4755/2008г. на I г.о. на ВКС и решение №60156 от 14.07.2021г. по гр.д.№3156/2020г. на III г.о. на ВКС. Навежда довод, че съдът не е направил анализ на показанията на ищцовите свидетели Т. и П., не е установил дали същите са подкрепени от представените и приети по делото писмени доказателства, както от безспорно установения факт за датата, на която е вдигнато извънредното положение. Поддържа, че тези доказателства не са съпоставени с противоречащите им показания на св.Т.Х., които счита за изолирани, както и че не са обсъдени доводите, свързани с обстоятелството, че показанията на Х. не само са изолирани, но и са дадени от заинтересован свидетел. 3.При иск по чл. 33, ал. 2 ЗС кой – ищецът или ответникът, следва да докаже, че е изпуснат двумесечния срок за предявяването на иска. Поддържа, че практиката на ВКС (решение №72 от 02.06.2021г. по гр.д.№3478/2020г. на I г.о. на ВКС) е категорична, че при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС ответникът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищецът (в случая И. М.) е пропуснал двумесечния срок да предяви иска. Навежда довод, че в тази връзка съдът не е отчел, че показанията на св.Т. Х. се опровергават от другите съвкупно оценявани доказателства – двамата ищцови свидетели, свързващи момента на узнаването с отмяната на извънредното положение, което е общоизвестен факт и датата на скицата на процесния имот, която е около момента на отмяната на същото извънредно положение, като счита, че доказването на ответника М. М. не може да се приеме за пълно и главно, доколкото неговият свидетел Т.Х. е опроверган от другите гласни и писмени доказателства. От тази гледна точка счита извода на съда за момента на узнаване на процесната сделка за необоснован. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Ю. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: И. Г. М. е предявил срещу М. И. М. и А. Ю. К. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС иск за признаване правото му да изкупи 1000/4050 кв.м. от ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], закупен от ответника А. Ю. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№...., том ..., рег.№........, дело №.../2011г., сключен на 08.03.2011г. с ответника М. И. М., за посочената в нотариалния акт действително уговорена между страните цена от 1000лв. Твърди, че е собственик на 525 кв.м. от същия имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №..., том..., рег.№..., дело №...от 31.01.2006г., като ответникът М. И. М. е придобил право на собственост върху 3525/4050 кв.м. ид.части от същия имот с договор за дарение, обективиран с н.а.№..., том ....., рег.№......., дело №........../04.08.2008г., след което се разпоредил с 1000/4050 кв.м. ид.части в полза на ответника А. Ю. К. без преди това да му е предложил да изкупи тази идеална част. С молба вх.№26785 от 13.07.2020г. уточнява, че е узнал за сключения договор между ответниците на 18.05.2020г., когато извадил скица на имота, в която ответникът А. Ю. К. бил отбелязан като собственик. Исковата молба е подадена на 17.06.2020г. до РС-Бургас. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът М. И. М. оспорва така предявения иск с твърдението, че е отправил до И. М. покана, като има и отговор, изразен в нотариално заверена декларация, че съсобственикът И. М. не желае да купи идеалната част от съсобствената вещ. Поддържа също така, че искът е предявен след преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като при отправена покана съсобственикът е бил наясно с намеренията за продажба и срокът тече от момента на продажбата. Твърди също, че ищецът е бил запознат с фактите и обстоятелствата по сделката и актуалните съсобственици отдавна, тъй като са обсъждали въпросите относно евентуална доброволна делба, за която И. М. предявявал определени претенции неговата част да има изглед на лицето на имота и че много активни разговори с всички съсобственици са водени през 2019г., когато ангажирали геодезисти от „Г. К.“ Е., които да предложат проекто-варианти за доброволна делба. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ю. К. оспорва така предявения иск с твърдението, че е налице отправена покана до съсобственика-ищец, както и че И. М. е знаел за сделката и за качеството на А. Ю. К. на съсобственик, доколкото през 2019г. са водени активни разговори с всички съсобственици и били ангажирани геодезисти от „Г. К.“ Е., които да предложат проекто-варианти за доброволна делба, които били отхвърляни единствено от И. М.. Твърди, че И. М. през 2019г. е провел разговори и с негов представител, за да лобира за разпределението на имота по време на доброволната делба в негова полза. Позовава се и на изтекла в своя полза придобивна давност. От фактическа страна по делото е установено, че И. Г. М. притежава право на собственост върху 525 кв.м. ид.части от процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №..., том ..., рег.№...., дело №......от 31.01.2006г., като ответникът М. И. М. е придобил право на собственост върху 3525/4050 кв.м. ид.части от същия имот с договор за дарение, обективиран с н.а.№..., том ......, рег.№........, дело №....../04.08.2008г., след което се разпоредил с 1000/4050 кв.м. ид.части в полза на ответника А. Ю. К. с договор за покупко-продажба, сключен на 08.03.2011г. и обективиран в н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №..../2011г. Между страните не съществува спор, че процесните идеални части са били продадени от М. И. М. на А. Ю. К. за сумата от 1000лв. Спорен е моментът, в който И. Г. М. е узнал за така извършената покупко-продажба. Първоинстанционният съд е приел, че от представените при изповядването на сделката 2 броя декларации с нотариална заверка на подписите на И. Г. М., извършени съответно на 04.05.2007г. и на 23.09.2010г., приети като доказателства и по настоящето дело, става ясно, че И. Г. М. е отказал първоначално на И. М. М. ( праводател на М. И. М.), а впоследствие и на М. И. М., да закупи предложените му от всеки един от тях 3525/4050 кв.м.ид.ч. от процесния имот. С оглед на това е приел, че твърденията на И. Г. М., че не е бил поканен от ответника М. И. М. да изкупи дела му, не съответстват на отправеното му през м.септември, 2010г. предложение. Първоинстанционният съд е изложил и съображения, че дори да се приеме, че несъответствието между съществените условия, съдържащи се в предложението и условията, при които е била изповядана сделката с третото лице, да обуславят невалидност на предложението, която да се приравни на липса на предложение, то твърденията на И. Г. М., че е узнал за същата едва през м.май, 2020г. се опровергават от показанията на св.Х., според които И. Г. М. е знаел за сделката още през месец април 2019г., когато е разговарял с ответника К. по повод съсобствения им имот. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на този свидетел като достоверни и непротиворечащи на показанията на св.Т., като е приел, че същите не изключват възможността И. Г. М. да е водил разговори с ответника К. по повод съсобствения им имот още през м.април 2019г. Взето е предвид, че от показанията на св.Т. става ясно, че през м.май 2020г. в геодезическата фирма, която свидетелят посети по молба на И. М., вече имало изготвени различни варианти за делба на процесния имот, което води до извод, че възлагането за извършването им е станало в един по-ранен период от време, а това според първоинстанционния съд изключва вероятността И. М. да не е бил запознат с актуалното състояние на имота. По отношение на показанията на св.П. първоинстанционният съд е взел предвид, че същите като депозирани след показанията на св.Х., звучат нелогично и обслужват защитната теза на ищеца, поради което не им дава вяра. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че доколкото ищецът е знаел за извършената на 08.03.2011г. продажба още през м.април 2019г., то към датата на предявяването на иска (17.06.2020г.) двумесечният преклузивен срок вече е бил изтекъл. Така постановеното първоинстанционно решение е било обжалвано пред въззивния съд от И. Г. М. с твърдението, че не е давал съгласие за извършване на процесното разпореждане, както и че изводите на първоинстанционния съд при обсъждане на показанията на свидетелите, са направени в противоречие с правилата за преценка на тези показания и при избирателно и необективно тълкуване на техните показания. Твърдял е също кака, че според показанията на св.П. св.Х. е очевидно заинтересован по причина, че родителите на ответника М. дължат пари на св.Х.. Постановявайки обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ищеца на собственик на 525/4050 кв.м. ид.ч. и качеството на ответника М. на собственик на 3525/4050 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], землище на[жк], с площ към момента на придобиването – 4050 кв.м., а към настоящия момент – 3159 кв.м., както и, че с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №..., т...., рег.№......, д.№......../2011г. на нотариус Б. К., рег.№290 на НК и район на действие РС-Б., сключен на 08.03.2011 г. ответникът М. И. М. е продал на ответника А. Ю. К. 1000/4050 кв.м. ид.ч. от имота, за сумата 1000 лева. Взето е предвид, че първоинстанционният съ е установил е, че при извършване на нотариалния акт, са представени декларации от 04.05.2007г. и 23.09.2010г., с които ищецът е декларирал, че му е предложено да изкупи 3525/4050 кв.м. ид.ч. от описания имот и че не желае да ги изкупи, както и че ищецът е узнал за извършената сделка през м.април 2019г. На основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционното решение, вкл. в частта им, касаеща момента, в който И. М. е узнал за извършената между ответниците покупко-продажба. Взето е предвид, че от представените по делото и пред нотариуса, извършил нотариалното действие декларации е видно, че предложението, което е било отправено до ищеца не съдържа параметрите на сключения договор за покупко – продажба - макар да касае процесния имот, предложението е за цялата част, собствена на ответника М. – 3525/4050 кв.м., а договорът е сключен за 1000 кв.м. за съсобственика не е без значение каква част му се предлага да изкупи и каква част фактически е продадена, доколкото би могло той да не разполага с достатъчно средства да закупи всички 3525 кв.м., но да има възможността да закупи част от тях - 1000 кв.м. Извън това е прието, че от декларацията, дадена на 23.09.2010г. не е видно на каква цена са му предложени за изкупуване 3525 кв.м., докато продажбата на 1000 кв.м. е за сумата 1000 лева, което отново сочи на липса на идентичност между предложението и сделката. С оглед на това въззивната инстанция е приела, че на ищеца не е била отправена покана да изкупи част от частта на ответника, каквато е предмет на договора, поради което правото му да предяви конститутивния иск по чл.33, ал.2 ЗС възниква от узнаване на сделката. По отношение момента на узнаването въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, като в допълнение е изложил и своите съображения досежно показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Н. Х., Р. И. Т. и Ж. П. П.. Посочено е, че показанията на св.П. са неконкретни и неясни – според свидетеля, през май 2020г. ищецът поискал помощта му, защото разбрал, че „има нови собственици около неговото място“. След като отишли на адрес в[жк], се срещнали с А., който се обадил на друго лице, което дошло и се представило за „реалния“ собственик на мястото. Обяснил че е взел мястото от семейство, което му дължало пари, но нямало и затова му прехвърлило мястото. От друга страна е взето предвид, че показанията на св. Х. и Т. са конкретни и взаимно се допълват – св. Т. установява, че през 2019г., докато е работил с ищеца по повод негов имот в [населено място], го е насочил към геодезическа фирма и присъствал на среща, по повод делба на имот в[жк]. Свидетелят консултирал ищеца, досежно възможностите за извършване на делба на дворното място, т.к. ищецът не бил съгласен с предложените му варианти. Свидетелят дал мнение за прецизиране на варианта за делба. Посочено е, че св.Х. установява случай през м. април 2019г., когато присъствал на разговор на висок тон между ищеца и ответника К. по повод имота в[жк], като на настояванията на ищеца да извикат и ответника М., ответникът К. категорично отказал. Свидетелят установява, че е запознат, че имотът е закупен през 2011г., а И. постоянно имал претенции и затова не извършвали делба. Прието е, че показанията на тези двама свидетели установяват твърденията на ответниците, че ищецът е знаел за процесния договор поне от м.април 2019г., като тримата съсобственици са имали намерение да извършат делба, но не са постигнали съгласие за начина на разпределение. Изложени са съображения, че дори да се приеме за установено твърдението, съдържащо се във въззивната жалба, че ищецът е работел по договор за строителство в[жк]на [населено място] през пролетта на 2019г., това не е индиция, че установените от св.Х. обстоятелства не са се осъществили, доколкото възможността за придвижване от [населено място] до [населено място] е реална и възможна и не са налице обективни причини това да се осъществи в рамките на няколко часа. При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни по делото следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. На първо място следва да се отбележи, че посочвайки, че показанията на свидетелите установяват твърденията на ответниците, че ищецът е знаел за процесния договор поне от м. април, 2019г., въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, вкл. посоченото в изложението решение №72 от 02.06.2021г. по гр.д.№3478/2020г. на I г.о. на ВКС, според която узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят ответниците, т.е. доказателствената тежест на този факт е именно на ответниците, чието доказване следва да е главно и пълно, докато ищецът може да провежда насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент. Именно съобразявайки тази практика на ВКС въззивният съд е взел предвид, че показанията на св.Х. съдържат данни за конкретен случай от м.април, 2019г. и именно въз основа на тези данни е формирал извод за установяване момента на узнаването на сделката от предявилото иска лице, докато показанията на останалите свидетели е възприел като проведено насрещно доказване (макар погрешно да е посочил, че св.Т. е доведен от ответниците). Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по третия, поставен в изложението правен въпрос. Действително трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че съдът следва да подходи към показанията на свидетелите, за които има данни за възможна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото, със засилена критичност, като вземе предвид, че свидетелят се явява заинтересован в хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост, както и ако в резултат от показанията му за него или за негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност (решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г. на IV г.о. на ВКС). В същия смисъл в решение №136 от 30.10.2020г. по гр.д.№4746/2019г. на III г.о. на ВКС е прието, че правилото на чл. 172 ГПК за преценка достоверността на гласните доказателства задължава съда да обсъди показанията на свидетелите в съвкупност с всички други данни по делото, при което заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на някоя от страните следва да се отчита предвид възможната му необективност. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е обсъдил казаното от всички свидетели, правейки при това връзка между съдържащата се в тези показания информация за осъществяването на релевантните по делото факти и обстоятелства, т.е. обсъждайки показанията на свидетелите в съвкупност и с останалите данни по делото, особено като се има предвид, че според ВКС законът не установява забрана въз основа на показанията на свидетели, за които има данни за заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обосновава с оглед всички останали събрани доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (в този смисъл и двете, посочени по-горе решения на тричленни състави на ВКС). Както вече беше отбелязано, именно такава преценка в случая е била извършена от въззивния съд, още повече като се има предвид, че категорични данни за заинтересоваността на св.Х. в показанията на св.П. не се съдържат – св.П. не е посочил името на св.Х. като лице, което се е представило като реалния собственик на имота и което казало, че семейството, от което е взел това място, му дължало пари. Тези думи на свидетеля по никакъв начин (с оглед данните по делото) не могат да бъдат свързани със св.Х., нито със семейството на ответника М., каквато теза поддържа касаторът, доколкото по делото липсват данни член на семейството на ответника М. да е прехвърлял имот на св.Х.. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че по делото липсват данни, които да опровергаят споделеното от св.Х. за осъществила се среща между касатора и ответника К. през 2019г., като възраженията на касатора в този смисъл са детайлно обсъдени от въззивния съд. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос. Действително в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че съдът е длъжен да обсъди всички приети и относими към конкретния правен спор доказателства и не може да основава изводите си по съществото на спора с произволни, избрани от него доказателства и при пренебрегване на останалите, като в този смисъл са и посочените от касатора в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е свързал показанията на св.П. и Т. с момента, в който е било отменено извънредното положение, наложено във връзка със световната пандемия от Covid 19. Следва да се отбележи обаче, че изводът на въззивния съд за момента на узнаване за сделката е основан на показанията на св.Х., в които връзка с отмяната на извънредното положение не се прави. От мотивите към въззивното решение не може да се направи извод, че останалите, събрани по делото доказателства, са били пренебрегнати – обсъдени са показанията на всички свидетели, както и данните, съдържащи се в представените писмени доказателства, вкл. данните за ангажиране на „Г. К.“ Е. с изготвянето на проект за осъществяване на делба на съсобствения имот, от които е направен обоснован извод, че след като през м.май 2020г. е имало готови проекти за поделяне, то ангажирането на това дружество е било извършено в един предходен момент. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение