Определение № 2829 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. С.-Р. чрез адв. К. Г. срещу решение № 91 от 22.05.2025г. на Апелативен съд-Пловдив по гр.д. № 170/2025г., с което е потвърдено решение № 7 от 08.01.2025г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 188/2024г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД на жалбоподателката срещу Община Хасково за заплащане на разликата над 10000лв. до 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила злополука на 08.08.2023г. в гр.Хасково, на бул. „България“, на тротоара срещу сграда № 59, заедно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. Въззивното решение е влязло в сила осъдителната част, с която в полза на жалбоподателката С. В. С.-Р. е присъдено обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000лв., дължимо от ответника Община Хасково. Жалбоподателката намира въззивното решение за неправилно поради присъден занижен размер на обезщетението в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Сочи предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК. Поставя правните въпроси: 1/ как трябва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен иск по чл. 49 ЗЗД; 2/има ли задължение въззивната инстанция при определяне на справедливия размер да обсъди и анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и на базата на тях да мотивира решението си. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която противоречи обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Община Хасково, представлявана от юрк. А. Д., взема становище, че липсва допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че решението не страда от очевидна неправилност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявеният от ищцата иск срещу Община Хасково е по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вреди от травматично увреждане на 08.08.2023г. в [населено място], на тротоара, прилежащ към бул. „България“ от страната на сграда № 59, при което поради наличие на дупка в тротоара ищцата се спънала, паднала и получила фрактура на лявата длан, хематом и охлузване на брадичката, охлузване и кръвонасядане в областта на лявата раменна става, оток и хематом в областта на левия глезен, охлузване в горната част на корема. Предвид влязлата в сила осъдителна част на решението, в настоящето производство е безспорно, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД и спорът е концентриран върху размера на полагащото се на ищцата обезщетение. Приетата медицинската експертиза сочи, че вследствие на инцидента на 08.08.2023 г. ищцата е получила следните телесни увреждания: счупване на пета междинна кост на лявата длан без разместване, кръвонасядане на брадичката, отделена изкуствена коронка на зъб 22, травма на лява раменна става - кръвонасядане и болка с ограничени движения; наложена е гипсова имобилизация на лявата ръка за срок от 45 дни; проведена е рехабилитация и е извършена смяна на изкуствени коронки на зъби 11, 12, 21 и 22. Според експерта счупването на пета метакарпална кост на лявата ръка е причинило затруднение в движението й за срок по-голям от 30 дни, възстановителният период е продължил около два месеца и в момента е приключил напълно. Подмяната на изкуствените коронки на четирите зъба е довело до временно затруднение при храненето до подмяната им, кръвонасядането на брадичката е причинило страдание без разстройство на здравето, а травмата на лявото рамо е причинила разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, продължило около 20 дни. Всички описани увреждания са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката. Към настоящия момент няма трайни последици за здравословното състояние на ищцата. Също така няма данни към момента на злополуката тя да е страдала от някакво заболяване. По отношение на зъбните протези вещото лице сочи, че ищцата е имала коронки на четирите зъба, свързани с мост помежду им; при удара се е отделила едната коронка, но поради тяхната свързаност е било необходимо да се направи подмяна и на четирите коронки. Установено е от гласните доказателства - показанията на съпруга на ищцата О. Р. и на Н. Н., че след обработката на раните и гипсирането на ръката минали месеци лечение и грижа, през които ищцата не можела да се храни нормално поради проблем с коронките на зъбите, които се наложило да бъдат поставени отново; имала болки в ръката и крака, оказвали й помощ за събличане и обличане; ищцата била много стресирана, искала навсякъде да ходи със съпруга си и до момента не се е възстановила напълно психически. В началото й било трудно да говори, да преподава, дори да пише и чертае по дъската при изпълнение на задълженията си като учител по математика и информатика, тъй като я боляла ръката; след сваляне на гипса правила физиотерапия. Преценявайки конкретните обстоятелства: вида на травматичното увреждане, необходимостта от гипсова имобилизация на ръката, довела до допълнителни затруднения и неудобства, проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение, изживеният психически стрес, възрастта и професията на ищцата, продължителността на възстановителния процес, промяната в начина й на живот, момента на настъпване на деликта, въззивният съд е приел, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.. Този размер е счел за съответен на наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата поради проявена небрежност при движение по тротоара съдът е отхвърлил. Изтъкнал е, че бул. „България“ в гр. Хасково е оживена пътна артерия с намиращи се в тази част автобусна спирка и търговски обекти. В останалата си част (извън мястото на инцидента) тротоарът е бил в добро, безопасно състояние и по него са се движили много пешеходци; не е имало знаци, предупреждаващи за липсващи плочки. Поради това не се е предполагало, че ищцата трябва да проявява завишено внимание при движението си по него. Затова е счел, че тя не е проявила небрежност с поведението си. При преценка на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че такива липсват. И двата формулирани въпроса касаят прилагането на принципа за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, въведен в чл. 52 ЗЗД, критериите за определяне на справедлив размер на това обезщетение и задълженията на съда при мотивиране на приетия от него размер.Тези въпроси несъмнено са от значение за изхода на производството. Не е обаче налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито това по т.3 - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е изложил своите конкретни съображения по какви причини намира, че това е справедливият размер на обезщетението. Посочил е кои релевантни обстоятелства взема предвид. Същите обстоятелства изтъква и касаторът при формулиране на въпроса, а именно: характера и тежестта на увреждането, времетраенето на лечението, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални страдания, наличието на остатъчни явления. При субсумиране на всички установени конкретни обстоятелства и отчитайки, че не са налице трайни последици за здравето на ищцата, съдът е определил обезщетението. По този начин не е допуснал отклонение от указанията в ППВС № 4/1968г., а се е съобразил с тях. Що се отнася до посочената казуална практика на Върховния касационен съд, то тя е неотносима към настоящия случай. Решенията са постановени в периода 2009г. - 2014г. и касаят увреждания настъпили твърде назад във времето в сравнение с процесния инцидент, което не позволява съпоставяне на присъдените обезщетения най-малкото поради различните социално-икономически условия в страната. Освен това, нито едно от посочените решения не се отнася до увреждане, което е близко или сходно по вид с претърпяното от ищцата. Решението по т.д. № 798/2008г. на ІІ т.о. е за ПТП от 2005г., при което е настъпила смърт; решението по т.д. № 669/2012г. на II т.о. е за ПТП през 2007г., при което също е причинена смърт; решението по т.д. № 2974/2013г. на II т.о. е за събитие от 2009г., при което също е причинена смърт; решението по т.д. № 486/2012г. на II т.о. е за ПТП от 2008г., при което е причинена средна телесна повреда с временна опасност за живота, довела до постелен режим 45 дни и придвижване с патерици след това. Твърденията на касатора, че въззивният съд неправилно е приложил критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливост, като не е оценил в пълен обем релевантните обстоятелства, са израз на неговото несъгласие с определения от съда размер, но не обуславят достъп до касационен контрол, тъй като не е допуснато отклонение от установената практика на Върховния касационен съд по прилагане на принципа на справедливост. Не е налице и основанието очевидна неправилност, доколкото от прочита на съдебния акт не е видно прилагане на закона в противоположен смисъл, нарушаване на основополагащи правни принципи или на правилата на логиката. При този изход на делото на ответникът по касационната жалба, който е защитаван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК има право на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 200лв. (равни на 102,26 евро) съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.