Определение № 16 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2013 г.

Производството по делото е образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите М. и А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 1162 от 19.02.13г. по в.гр.д.№ 15622/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.12г.по гр.д.№ 48419/11г. на СРС, с което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и частично иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 361.13лв. Поради констатирана противоречива практика по поставения от касатора въпрос, свързан с предвидената в чл.333 ал.3 от КТ, във вр.с §1 т.6 от ДР на КТ предварителна закрила при уволнение, съдебният състав с свое определение № 268 от 14.11.2013г. е сезирал, на основание чл.292 от ГПК, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение и е спрял производството по делото. Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014г. по т.д.№ 9/13г.на ОСГК на ВКС, съгласно което с предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.3 изр. първо от КТ, във връзка с §1 т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. След постановяване на посоченото решение е отстранена пречката за движение на делото по смисъла на чл.230 от ГПК, което е основание за възобновяването му. Съгласно чл.230 ал.3 от ГПК след възобновяване на делото, производството започва от онова действие, при което е било спряно. В случая, съдът на основание чл.288 от ГПК дължи произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. В конкретния случай въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за незаконосъобразност на извършеното уволнение на заемащия длъжността „Експерт инвеститорски контрол/старши”, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради констатирано нарушение на изискването на чл.333 ал.3 от КТ, във вр. с § 1 т.6 от ДР на КТ от страна на работодателя, който не е поискал съгласие от компетентния синдикален орган преди уволнението на ищеца, който е бил председател на синдикална секция на КТ ”Подкрепа” в Ч. Б. към Синдикална организация Енергетика Подкрепа. Съдът, като е тълкувал цитираните норми е приел, че основаната цел на закона е да даде социална закрила на тези синдикални дейци, които заради ръководните функции в съответната синдикална организация и с цел защита на правата на работниците, влизат в конфликт и спорове с работодателя. Имайки пред вид това и съобразно нормата на чл.43 от Устава на К. на труда Подкрепа, съгласно която синдикалната секция е основна структурна единица по месторабота, съдът е приел, че в предприятия /като ответното/, в които обединената синдикална организация на цялото предприятие е образувана от основни синдикални организации в организационно и икономически обособени звена към предприятието /заради различните по вид, характер и обем дейности на предприятието и многочисленост на персонала/, тези спорове и конфликти най-често възникват между работодателя и синдикалното ръководство на основните синдикални организации, защитаващи правата на работниците и служителите от съответното структурно подразделение на предприятието, а не между работодателя и членовете на синдикалното ръководство на обединената синдикална организация. С тези решаващи мотиви, като е счел, че със закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, във вр. с § 1 т.6 от ДР на КТ се ползват както членовете на синдикалното ръководство /председател и секретар/ на обединената синдикална организация на цялото предприятие, така и тези на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието, въззивинят съд е приел извършеното уволнение за незаконосъобразно. Така постановеният въззивен акт противоречи на горецитираното решение на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС по т.д.№ 9/13г по първия поставен от касатора въпрос. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, което налага допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, което налага касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора по делото, е безпредметно обсъждането на втория поставен от касатора въпрос, касаещ действителността на сключения трудов договор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение