Определение № 459 от 07.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4700/2013 г.
ВКСII търговско отделение07.07.2014 г.докладчик Мария Славчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 18324 от 08.10.2013 г. по ч. гр. д. № 11353/2013 г. на Софийски градски съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 18324 от 08.10.2013 г. по ч. гр. д. № 11353/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] и е потвърдено разпореждане от 25.06.2013 г. по гр. д. № 16277/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, с което е върната исковата молба на [фирма] с вх. № 7135/12.04.2013 г. В частната касационна жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Ответната страна [община] не е изразила становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване пред ВКС, а това са: въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Софийски районен съд е сезиран с обективно съединени искове по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 3 125 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи. Исковете са предявени от частния жалбоподател - застраховател по застраховка "Каско", суброгирал се в правата на собственика на пострадалия автомобил срещу делинквента. Т. е. касае се за вземане във връзка с ликвидиране на последиците от правоотношения по застрахователен договор "Каско", представляващ абсолютна търговска сделка по смисъла на ТЗ – чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. От това следва, че делото е търговско по смисъла на чл.365, ал.1 ГПК и с оглед цената на предявените искове, която е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Неточното указание на въззивния съд за възможността определението да бъде обжалвано пред ВКС, не създава процесуални права за страните с каквито те не разполагат съгласно действаща процесуална уредба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение