Определение № 33 от 09.09.2021 г. на ВКС по д. № 2412/2021 г.

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА БИСЕР ЦВЕТКОВ РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Розинела Янчева дело № 20218003502412 по описа за 2021 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 2654/21.06.2021 г. по гр. д. № 20213110108800/2021 г. Районен съд - Варна е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд - Варна относно съдебното производство, образувано по искова молба на М. К. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София. В определението е посочено, че след констатирани нередовности на исковата молба, по която е било образувано адм. д. № 1080/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, поради неяснота на заявената защита, административният съд е оставил производството без движение с разпореждане от 27.05.2021 г. В предоставения срок за отстраняване на констатираните нередовности, от М. К. Г. е постъпила молба, в която е посочено, че не е достатъчно грамотен, за да изпълни сам указанията на съда и е отправено искане за предоставяне на правна помощ. С определение № 1456/14.06.2021 г. по адм. д. № 1080/2021 г., Административен съд - Варна е приел, че е сезиран с иск по чл. 71, ал.1,т.3 ЗЗДискр. и с оглед изборната подсъдност е счел, че следва да изпрати делото на Районен съд - Варна по подсъдност. Районен съд - Варна е намерил, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като, на първо място, не е ясна заявената от М. Г. защита, за да се приеме, че е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., като в предоставения срок за отстраняване на констатирани нередовности на молбата, Г. е сезирал Административен съд - Варна с молба за правна помощ. На второ място, правото на избор по чл. 115, ал. 1 ГПК е предоставено на страната, а не на съда и в този смисъл не е в правомощията на Административен съд - Варна служебно да прави преценка относно изборна подсъдност. Законодателят е предвидил специална местна подсъдност по посочени категории искове, която дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК. В рамките на специалната местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице, като на волята на ищеца, а не на съда, е предоставен изборът между така посоченитеалтернативи. Районен съд - Варна е изложил и че не споделя напълно извода, че след като по отношение на исковете за дискриминация субсидиарно се прилагат разпоредбите относно деликтната отговорност, то следва да се прилага и разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК, според която увреденият може да предяви иска и по местоизвършване на деянието. Разпоредбите на чл. 45-53 ЗЗД, които са материалноправни норми, намират субсидиарно приложение по отношение на подлежащите на установяване факти и критериите за определяне на справедливо обезщетение, но не може да се направи категоричен извод, че са приложими и процесуалните правила относно подсъдността, тъй като чл. 115 ГПК е в раздел с подзаглавие „Искове за непозволено увреждане“, а в Закона за защита от дискриминация липсва препращане към някои от специалните правила на ГПК, уреждащи подсъдността. Съдът е визирал и че за ищеца, предявяващ иск по чл. 71 ЗЗДискр., не е налице специална подсъдност, която да му дава право да предяви исковете си пред съда, в района на който се намира неговият адрес.В ЗЗДискр. такава възможност не е посочена, липсва и специална подсъдност за този вид дела, посочена в ГПК, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общите правила, според която искът се предявява пред съда, в района на който се намира седалището на ответника. По повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира следното: Административен съд - Варна е сезиран с искова молба на М. К. Г., по която е образувано адм. д. № 1080/2021 г. В исковата молба са изложени случаи, при които служители в затвора в [населено място], където се намира ищецът, са обиждали, тормозили, унижавали и били последния, предвид факта, че е от ромски произход. Като се счита за дискриминиран на етническа основа, М. Г. претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обезщетение в размер на 900 000 лв. С разпореждане от 28.05.2021 г. административният съд е оставил исковата молба без движение, с указания ищецът да конкретизира всяко едно от твърдените нарушения по чл. 4 ЗЗДискр. и какво обезщетение за него се претендира в рамките на общата сума от 900 000лв., както и да посочи ответник по исковете. С молба 3.06.2021 г. М. Г. е поискал правна помощ по делото - „служебен адвокат“. С определение № 1456/14.06.2021 г. Административен съд - Варна е приел, че по делото е предявен иск за обезщетение за причинени поради дискриминационно отношение психически тормоз и унижение, в размер на 900 000 лв. Като се е позовал на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. и на Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по адм. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съдът е направил извод, че исковете за обезщетение за вреди от нарушаването на забраната на чл. 4 ЗЗДискр са родово подсъдни на районните съдилища, като на основание чл. 115, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 75, ал. 1 ЗЗДискр. местната подсъдност е изборна, като може да се определи и от местоизвършването на нарушението. Ето защо, на основание чл. 135, ал. 1 и 3 АПК, е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Варна. Въз основа на така изложеното настоящият петчленен състав от съдии от ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа спора е Районен съд - Варна. Съображенията му за това са следните: Изложеното в исковата молба ясно сочи на искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., предявени срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и приетото в Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по адм. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, исковете по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по реда на гл. IV, р. I от закона, без оглед на това дали дискриминационното поведение изхожда от субект, равнопоставен на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. В тълкувателното постановление е прието и че разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, като и по двете алинеи на чл. 74 ЗЗДискр. текстът е приложим само ако е проведено производство пред КЗД. След като в случая фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията за присъждане на обезщетение, сочат на проявено дискриминационно отношение от служители на затворническата администрация и няма данни за проведено производство пред КЗД, то компетентен да разгледа спора е Районен съд - Варна, но когото делото е било изпратено от Административен съд - Варна. Настоящият смесен петчленен съдебен състав не дължи произнасяне по въпроса за местната подсъдност, по който не е повдигнат спор по реда начл. 119 ГПК. По изложените съображения настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България