Определение № 2694 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. П., вх. № 4272 от 23.05.2023 г., срещу разпореждане № 509/03.05.2023 г., постановено от Софийския окръжен съд по в. гр. д. № 710/2022 г., с което е върната касационна жалба вх. № 2489/24.03.2023 г. срещу решение № 106 от 17.02.2023 г. по в.гр.д. № 710/2022 г. на ОС-София. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Насрещната страна - Е. М. М., чрез адв. К. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Настоящото производство е образувано по частна жалба срещу разпореждане на въззивен съд, с което е върната касационна жалба на настоящия жалбоподател Д. П. срещу решение, постановено по предявени от Д. П. срещу Е. М. искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С. П. И., К. И. Г. и ответника Е. М. М., и за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С. П. И. и ответника Е. М. М., в обема на притежаваните от ищеца права съобразно дела му в наследството. Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че първоинстанционното производство е образувано по искове на Д. П. за разваляне на две разпоредителни сделки. Първата от тях е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215 от 2016 г. и има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху триетажна масивна сграда с данъчна оценка 4 046.50 лв., съгласно представено Удостоверение с изх. № [ЕГН]/11.03.2021 г. Втората сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216 от 2016 г. с предмет поземлен имот с площ 1200 кв.м. и данъчна оценка според същото удостоверение в размер на 1 889.30 лв. (респ. 2 261 лв. - с построените в него нежилищни постройки). Исковете са с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като всеки от тях е с цена под 5 000 лв., с оглед разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Подчертано е, че исковите претенции са за разваляне на договорите до размера на притежаваните от ищеца права съобразно дела му в наследството. Въззивният съд е посочил още, че следва да се съобрази и обстоятелството, че исковете не са за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, нито имат обуславящо значение за иск за собственост. В заключение е прието, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Отбелязано е още, че във въззивното решение погрешно е указано, че то може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му. Сочи се, че указанията на съда относно обжалваемостта на един съдебен акт нито го правят обжалваем (ако той не е такъв по закон), нито отнемат възможността за обжалването му (ако законът го допуска). В заключение въззивният съд е посочил, че касационната жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу необжалваем съдебен акт. С обжалваното понастоящем разпореждане № 509/03.05.2023 г., постановено от Софийския окръжен съд по в. гр. д. № 710/2022 г., е върната касационна жалба вх. № 2489/24.03.2023 г. срещу решение № 106 от 17.02.2023 г. по в.гр.д. № 710/2022 г. на ОС-София, като процесуално недопустима. Решение № 106 от 17.02.2023 г. по в.гр.д. № 710/2022 г. на ОС- София е постановено по искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на две разпоредителни сделки. Първата от тях е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215 от 2016 г. и има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху триетажна масивна сграда с данъчна оценка 4 046.50 лв., съгласно представено Удостоверение с изх. № [ЕГН]/11.03.2021 г. Втората сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216 от 2016 г. с предмет поземлен имот с площ 1200 кв.м. и данъчна оценка според същото удостоверение в размер на 1 889.30 лв. (респ. 2 261 лв. - с построените в него нежилищни постройки). Обжалваното разпореждане е правилно. Подадената от Д. С. П. касационна жалба вх. № 2489/24.03.2023 г. срещу решение № 106 от 17.02.2023 г. по в.гр.д. № 710/2022 г. на ОС-София, е недопустима. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Въззивното решение е постановено по искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, исковите претенции са за разваляне на договорите до размера на притежаваните от ищеца П. права съобразно дела му в наследството. като всеки от тях е с цена под 5 000 лв., с оглед разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Видно от исковата молба, ищецът е предявил искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на две разпоредителни сделки. Първата от тях е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215 от 2016 г. и има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху триетажна масивна сграда с данъчна оценка 4 046.50 лв., съгласно представено Удостоверение с изх. № [ЕГН]/11.03.2021 г. Втората сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216 от 2016 г. с предмет поземлен имот с площ 1 200 кв.м. и данъчна оценка според същото удостоверение в размер на 1 889.30 лв. (респ. 2 261 лв. - с построените в него нежилищни постройки). Цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 5 000 лв. и не са с предмет право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти, нито имат обуславящо значение за иск за собственост, от което следва, че въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че погрешните указания в обжалваното решение, че същото подлежи на обжалване, не променят горния извод за недопустимост на касационното производство по делото. Обжалваемостта на съдебния акт се определя от закона и не е обвързана с неправилни указания на съда. Предвид горното, правилно касационната жалба е върната на касатора, като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение