Определение № 143 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадената от Н. Й. Н. чрез адвокат Г. С. от САК касационна частна жалба с вх.№ 4275 от 26.01.2022 г. срещу Определение № 5164 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 13768/2021 г. по описа на СГС. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. С оглед характера на постановения акт не се дължи връчване на преписи от касационната частна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от Н. Й. Н. частна жалба срещу Определение № 20192883 от 01.10.2021 г., постановено от СРС, 167 състав по гр.д.№ 35206/2020 г. Съобразено е, че СРС е бил сезиран от Н. Й. Н. с иск срещу АГКК – гр. София за установяване, че Скица № 15-547262-25.06.2020 г. за имот с идентификатор № *** е документ с невярно съдържание, тъй като е записано невярно обстоятелство, че Държавата е собственик на имота. С Разпореждане от 12.01.2021 г. СРС дал указания на ищеца да обоснове правен интерес от така предявения иск, респ. – да уточни дали претендира, че притежава право на собственост върху имота, посочен като държавен; дали между него и Държавата са налице конкуриращи претенции за правото на собственост, респ. – да посочи надлежен ответник и петитум на исковата молба. След заявление от 11.02.2021 г. на ищеца, с Определение № 20192883 от 01.10.2021 г., постановено от СРС, 167 състав, исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за отсъствие на правен интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документ. При заявените от ищеца твърдения интереса му е да предяви правата си по реда на ЗКИР, като поиска поправка на непълноти и грешки в КК по отношение на границите и площта на имота. Уважаването на иск за невярност на конкретна скица няма да доведе до промяна в кадастъра. При спор за материално право същият следва да бъде разрешен посредством предявяването на иск за собственост, а не такъв по чл. 124, ал. 4 ГПК. В изложението, приложено към частната касационна жалба, се поддържа, че е налице противоречие с Решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д.№ 4882/2008 г. на ВКС, І г.о., ТР № 5/2011 г. на ВКС, ОСГК, без да е поставен конкретен правен въпрос. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. С т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като отсъства общата предпоставка за допускане на обжалването. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение