Определение № 440 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3142/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1610/3.07.20 по ч.г.д.№.1909/20 на АС София, ТО, VІс., е потвърдено определение №.3385/8.02.19 по г.д.№.1202/19 на СГС, ІІ Г състав, с което е върната въззивна жалба вх.№.519216/23.11.18 като просрочена. Постъпила е частна касационна жалба от „БДЖ Товарни превози“ЕООД – Поделение за товарни превози София, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпроси: 1.“Прилага ли се чл.235 ал.5 изр.2 в производствата по глава 23 „Бързи производства“ от ГПК?“; 2.“Какви действия на съда представляват обявяване на съдебното решение по смисъла на чл.315 ал.2 ГПК във връзка с чл.360“н“ и чл.360 „о“ ЗСВ?“; 3. „Липсата на достъпен за запознаване със съдържанието съдебен акт в информационната система на постановилия го съд и в единния портал за електронно правосъдие на обявената по чл.315 ал.2 ГПК дата за произнасяне води ли до задължение на съда за връчването му на страните по реда на чл.7 ал.2 ГПК?“. Сочи се практика /ТР №.12/11.03.13 по тълк.д.№.12/12, ОСГК на ВКС/. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че: производството пред СГС е образувано по въззивна жалба на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД Поделение за товарни превози София срещу решение на СРС №.48360/12.10.18 по г.д.№.8586/17, с което предявените искове по чл.344 КТ са уважени; в проведеното последно открито съдебно заседание съдът след даване ход на устните състезания е обявил, че ще се произнесе с решение по спора на 12.10.18; няма спор, а и не се твърди в жалбата, че съдът не е спазил обявения от самия него срок за произнасяне – сочи се единствено, че решението не е било качено и достъпно за ползване в правно-информационната система на съда – което не е вярно. Отразено е, че при извършена от АС София проверка от интернет страницата на СРС е видно, че първоинстанционното решение под №.48360 е обявено на 12.10.18 – което е доказателство, че съдът е спазил обявения от самия него срок за произнасяне. В производството по ЧЖ не съществува спор за достоверността на записванията в информационната система на СРС - поради което и съдът е сметнал за ненужно да събира доказателства в тази насока – поради липса на подобни твърдения в жалбата. Посочено е, че в случая решението е обявено на дата, на която изрично е указано на страните в последното съдебно заседание - а именно на 12.10.18; от тогава и е започнал да тече срокът по чл.315 ал.2 ГПК. Същият е изтекъл на 26.10.18 – поради което и депозираната на 23.11.18 жалба /значително след изтичането му/, се явява просрочена. Не се твърди, а и не се установява, че на жалбоподателя е изпратен препис от решението с други указания относно срока за обжалване. Съдът се е позовал на постановките на ТР 12/11.03.13 по тълк.д.№.12/12 ОСГК, съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си; връчването по чл.7 ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315 ал.2 ГПК. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая същите не са налице. От една страна изведените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата й воля, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/ и не биха могли да обусловят допускане до касационно обжалване. Същевременно приетото от съда е в съответствие с наличната задължителна практика на ВКС – цитирана и в самото атакувано определение и в частната жалба - ТР 12/11.03.13 по тълк.№.12/12 ОСГК на ВКС – съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си; връчването по чл.7 ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315 ал.2 ГПК. Както изрично е посочено и в самото тълкувателно решение, идеята на чл.315 ал.2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл.259 ал.1 ГПК и чл.283 ГПК - стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл.7 ал.2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Нито в текста на закона, нито в тълкувателното решение е посочено качването на решението в електронната информационна система да съставлява условие за започване на течението на срока за обжалването му. Справка за съдържанието на акта всяка страна би могла да направи в регистъра на съответния съд, който е публичен. Предвид изложеното решаващите мотиви на въззивната инстанция са постановени при съобразяване на наличната задължителна практика на ВКС. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,