Определение № 5154 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 185/28.12.2023 г. по гр.д. № 366/2023 г., с което Окръжен съд – Видин, потвърждавайки решение от 28.02.2022 г. по гр.д. № 459/2021 г. на Районен съд – Видин, е отхвърлил иска, предявен при условията по чл. 422 ГПК от М. П. М. и П. М. П. срещу „Мастер ВД“ ЕООД, за сумата 10 000 лв. – неустойката по споразумение от 08.08.2019 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 177/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 299/2020 г. на Районен съд – Видин. Решението се обжалва от М. М. и П. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: първите три – процесуалноправни, а останалите - материалноправни: 1. Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд базира фактическите си изводи на гласни доказателства, събрани чрез разпит на доведени пред него свидетели, въпреки че свидетелите са били поискани и допуснати пред първата инстанция, но страната не ги е довела без уважителна причина? 2. Има ли правомощие въззивният съд да отхвърли иска за неустойка по възражение, каквото ответникът не е въвеждал, а именно, че изпълнението на обезпеченото чрез неустойка задължение е обусловено от насрещно задължение, при това, каквото в договора не е уговаряно? 3. Длъжен ли е съдът по иска за неустойка да съобрази материалната доказателствена сила на приет по делото официален документ, засвидетелстващ факта на неизпълнените задължения, обезпечени с неустойката, както и да обсъди събраните гласни доказателства в тяхната взаимна връзка, а не да ги анализира избирателно? 4. Следва ли в преценката за основателност на възражение по предявен иск за ангажиране на договорната отговорност на строителя за вредите от забавено и/или неточно изпълнение, съдът да изследва въпроса, дали построеното е било прието или за наличието на покана до поръчващия да приеме изработеното? и 5. Изпълнил ли е задълженията си по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД изпълнител, който надлежно не е предал извършеното по договора? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително с т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК извеждат с твърдения, че мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие, несъвместимо с извода за недължимост на неустойката, която е в отнапред уговорено обезщетение и за вредите от недостатъците на построеното. От една страна, въззивният съд е приел, че с договора за строителство ответникът се е задължил да изпълни и ревизионен отвор (капандура), наричана разговорно „Велукс“, макар че такава не е била предвидена в проекта за преустройство на покрива на сградата на ищците и че строежът е извършен според уговореното, а от друга – е намерил, че в преустроения покрив е нямало прозорец Велукс, т.е. допълнително уговорената капандура. По същество се оплакват, че решението е неправилно, като обосновават всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноските по делото. Ответникът „Мастер“ ВД ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно, което изключва и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че споразумението от 08.08.2019 г., подписано от ищците М. М. и П. П. - съсобственици на дворно място в [населено място], застроено с една сграда, от „Евангелска Презвитерианска църква в София“ - собственик на съседното дворно място, в което е изграждана сграда на калкан с тази на ищците, и от ответника „Мастер ВД“ ООД, е договор за изработка – за преустройство на покрива на съществуващата сграда (чл. 258 – чл. 269 ЗЗД) и в полза на трето лице (чл. 22 ЗЗД). Църквата е поръчала, а ответникът се е съгласил да изпълни срещу възнаграждение строително-монтажните работи по одобрения проект от 20.08.2019 г. на главния архитект на Район Надежда – Столична община за преустройството в 60-дневен срок от одобряване на всички необходими строителни книжа, предвидени в ЗУТ. Приел е, че извън проекта, са били уговорени и допълнителни СМР – направата на 3 бр. отдушници в сервизните помещения в сградата и ревизионен отвор/капандура на покрива. Приел е, че след като Църквата, собственик на съседното дворно място, в което към споразумението е изграждана сградата на калкан по проект, несъвместим със съществуващата конструкция на покрива на сградата на ищците, се е задължила да плати възнаграждението на строителя и да понесе всички необходими разноски по изпълнение на поръчаното, тя е възложителят/поръчващият по договора за строителство, ответникът е изпълнителят, а ищците са третите ползващи се лица. Неустойката за сумата 10 000 лв. е в чл. 32 от договора и е отнапред уговорено обезщетение за вредите, които ищците/третите ползващи се лица биха претърпели от забава и/или недостатъци на преустройството на покрива. Ищците я претендират за вредите от забавата на строителя и за вредите от недостатъци на построеното. В исковата молба те твърдят, че 60-дневният срок има за начало 20.08.2019 г., а строителството не е довършено, че е в отклонение на проекта, а не е изпълнена допълнително уговорена капандура на покрива. По възражението за нищожност на клаузата по чл. 32, въззивният съд е приел, че неустойката е с основание/кауза, доколкото вреди от забавата и от недостатъци на преустройството могат да настъпят в правната сфера на ищците, както и че неустойката е в разумен размер, т.е. не противоречи на добрите нрави. С тези мотиви правоизключващото възражение е отхвърлено. Въззивният съд е приел също, че с подписите си в споразумението ищците са заявили желание да се ползват от него (чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), но исковете са неоснователни. Първо, след като ищците са съсобствениците на сградата, тяхно е било задължението да снабдят ответника с предвидените в ЗУТ документи, необходими за преустройство на покрива - разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво на строежа. След като тези документи не са издадени – страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че преустройството е започнало, без да са издадени тези строителни книжа, не е започнал да тече и уговореният 60-дневен срок, а строителят не е в забава. Второ, след като ищците са пречили на преустройството – от показанията на свидетеля М. П., технически ръководител на обекта, се установява, че когато ответникът отказва да постави капандура с прозорец „Велукс“, ищците са спрели достъпа на неговите работници в имота със заплахи, викане на полиция, вадене на оръжие и тормоз. Така преустройството е било извършено до края на м. септември 2019 г. за 10 дни – показанията на същия свидетел, и съответства на одобрения проект – показанията на свидетеля Г. А., архитект на сградата на калкан в имота на Църквата, включително са били поставени отдушниците в сервизните помещения, но се е наложило строителят да ползва алпинисти, за да завърши строежа – пак показанията на първия свидетел. Въззивният съд е заключил, че ищците не са оказали необходимото съдействие за изпълнение на поръчката – само те, според изискванията в ЗУТ като собственици на сградата могат да поискат издаване на строителното разрешение и на протокола за откриване на строителна площадка и на строителна линия, създали са пречки за достъп, а не могат да черпят благоприятни последици от противоправното си поведение, т.е. да претендират, че покривната конструкция е с недостатъци, включително поради неизпълнена от строителя капандура с прозорец „Велукс“, каквато в договора не е и предвидена. Обжалваното решение е постановено след касационна отмяна на първото въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане, включително за да бъдат изпълнени дадени указания, основани на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС в установяване, респ. отричане на нищожността на неустойката. Обсъдените гласни доказателства са били събрани при първото въззивно разглеждане на делото. Причината е в основателно оплакване във въззивната жалба на ищците за неточен доклад и в дадените указания от първия въззивен състав, че в тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на договорните си задължения. Така събраните гласни доказателства съответстват на т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, а не може да се приеме, че ангажираните свидетелски показания пред първата инстанция са в установяване на обстоятелства, за които за пръв път въззивният съд е дал указания да са в тежест на ответника. По първия въпрос са изключени общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. В отговора на исковата молба исковете са оспорени с възражения, че въпреки създадените пречки след претенции на ищците за извършване на строително-монтажни дейности, за които ответникът не се е задължавал, той е завършил преустройството на покрива в срок и в съответствие с проекта и с уговореното. В обжалваното решение, от една страна, е прието, че споразумението от 08.08.2019 г. е договор за строителство, по който поръчващ е Църквата, изпълнител/строител е ответникът и ищците са третите лица, ползващи се от уговореното преустройство, а от друга, са са изложени мотиви, че тяхно е било задължението да снабдят ответника с разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, от когато е следвало да тече уговорения 60-дневен срок за изпълнение. Действително мотивите са несъвместими с приложения чл. 22 ЗЗД. В своята практика Върховният касационен съд приема, че третото лице/бенефициерът не е страна по договора и от него не следва да се очаква да изпълнява задължения на уговорилия в негова полза. В проекция на тази практика, а и на създадената по чл. 258 – 269 ЗЗД, въззивният съд е следвало да приеме, че на поръчващия/на Църквата е било договорното задължение да снабди строителя не само с одобрения проект за преустройството, но и с разрешение за строеж, включително като осигури необходимото съдействие на ищците. Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, само те, като собственици на сградата, са можели да го поискат от компетентния административен орган по чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Въпреки това вторият повдигнат въпрос не е обуславящ в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението има и други мотиви. Прието е, че въпреки неиздаденото строително разрешение, ответникът е извършил преустройството до края на месец септември 2019 г., т.е. в 53-дневен срок след споразумението. При уговорения 60-дневен срок на изпълнение, не може да се приеме, че строителят е в забава. Въззивният съд е добавил, че извършеното преустройството на покрива съответства на проекта, а са били изпълнени и допълнително уговорените отдушници в сервизните помещения. Така разсъжденията, че ответникът е нямал задължение да изпълни капандура с прозорец „Велукс“, са във връзка с установимите от мотивите очаквания на ищците капандурата - другото уговорено отклонение от проекта, да е луксозна. Общоизвестно е, че прозорците „Велукс“ са луксозни, а не от средно качество. Така настоящият състав приема извода на въззивния съд преустройството да е било извършено според проекта, като изключващ задълженията на ответника/на строителя по чл. 260, ал. 1 ЗЗД – да предупреди другата страна/Църквата, че одобреният проект е неподходящ за изпълнение на капандура с прозорец „Велукс“. Настоящият състав приема извода на въззивния съд преустройството да е било извършено според уговореното, като изключващ задълженията на ответника/на строителя да изпълнява в отклонение на одобрения проект, т.е. в нарушение на строителните правила и норми в ЗУТ. Въззивното решение не е и очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото не съдържа и противоречието, с което касаторите обосновават това основание за допускане на касационния контрол. Третият процесуалноправен въпрос също не обуславя решението. По делото не са приети официални удостоверителни документи, които се отнасят до строежа в имота на ищците. Не е с такава характеристика и уведомление вх. № 1154/31.05.2022 г. на главния архитект на Район Надежда, с което касаторите свързват въпроса. В мотивите на решението свидетелските показания са обсъдени във взаимна връзка и логична последователност, а не избирателно. В настоящото производство по селектиране на касационната жалба е недопустимо да се провери дали приетото от въззивния съд съответства на събраните гласни доказателства. Последните два материалноправни въпроса също не са обуславящи. Начинът, по който са формулирани, ги свързва с приемането на работата от поръчващия. Практиката на Върховния касационен съд по чл. 266, ал. 1 ЗЗД изяснява, че от този момент настъпва изискуемостта на задължението на поръчващия да заплати възнаграждението на изпълнителя. Предявените и отхвърлени искове не са по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, нито за неустойка в полза на строителя, а са за уговорената неустойка в отнапред уговореното обезщетение за вредите на ищците/третите лица, ползващи се от споразумението от 08.08.2019 г., от забава, в която строителят не е изпадал, и от недостатъци, каквито извършеното преустройство няма. При този мотиви, съдът