Определение № 591 от 10.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. от [населено място] против решение № 277 от 07.10.2019 г. по в. т. д. № 274/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 41 от 27.03.2019 г. по т. д. № 171/2018 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д. А. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 2 000 000 евро по запис на заповед от 28.08.2010 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 112 от 03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 244/2017 г. на Районен съд – Златоград. Касаторът твърди неправилност на атакуваното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като изразява несъгласие с извода на съда за погасяване по давност на вземането по процесния запис на заповед. В депозираното по делото, след изрични указания на въззивния съд, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че атакуваното решение е очевидно неправилно и че е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да е посочена такава практика и без да са формулирани конкретни въпроси. Ответникът по касация – Д. А. М. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 09.12.2019 г. Моли за присъждане на адвокатски хонорар на упълномощения от него адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д. Б. срещу Д. А. М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 2 000 000 евро по запис на заповед от 28.08.2010 г., въззивният съд е споделил извода за погасяване на това вземане по давност, доколкото 3-годишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ, считано от датата на падежа на ценната книга – 28.09.2010 г., е изтекъл на 28.09.2013 г., докато искът е предявен на 09.08.2016 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), т. е след като давността вече е била изтекла. Решаващият въззивен състав е посочил, че в случая е приложима именно давността по чл. 531, ал. 1 ТЗ, тъй като предявеният иск е по чл. 422 ГПК и е основан на твърдяно вземане по редовен от външна страна запис на заповед, поради което не следва да се обсъжда давността, приложима за иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, какъвто не е предявен. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е само формално и не съдържа конкретно формулирани процесуалноправни и/или материалноправни въпроси, по отношение на които да се извърши преценка за наличие на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Освен това, касаторът не е посочил и актове на касационната инстанция в подкрепа на твърдението си за такова противоречие. Що се отнася до приложеното към касационната жалба решение № 85 от 05.07.2012 г. по т. д. № 438/2011 г. на ВКС, I т. о., същото е неотносима практика. Това решение е постановено по въпроса за недоказаност на каузално правоотношение при иначе изряден от формална страна запис на заповед, който въпрос в настоящия случай е ирелевантен за изхода на спора, доколкото искът е отхвърлен единствено поради погасяване на вземането по записа на заповед по давност. На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. За да е налице това основание, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без да е необходим анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалванното решение ще е очевидно неправилно при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, т. е. когато е постановено „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е постановено „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба, които, с оглед изложеното по-горе, не обосновават извод за наличие на това основание. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат по реда на чл. 38 ЗА не може да бъде уважено, тъй като с отговора на касационната жалба е представено единствено пълномощно в полза на адвокат И. Г., но не и договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено, че осъществяваната правна помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, т. е. поради материални затруднения на страната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК