Определение № 1925 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2234/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Т. Т. и „Златен клас“ ООД срещу решение №45 от 18.07.2025 г. по в.т.д.№81/2025 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната от Е. Т. Т. част, след частична отмяна на решение №260028 от 23.12.2024 г., поправено с решение №260004 от 06.03.2025 г. и с решение №260008 от 15.04.2025 г., по т.д.№3/2021 г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявеният от Е. Т. Т. срещу „Златен клас“ ООД иск за заплащане на равностойността на дружествения й дял поради прекратяване на членственото правоотношение между страните в частта над размера на главницата от 133 595.59 лв. до сумата от 198 532 лв., ведно със законната лихва от 06.01.2021 г. до окончателно изплащане и е потвърдено решение №260028 от 23.12.2024 г., поправено с решение №260004 от 06.03.2025 г. и решение №260008 от 15.04.2025 г., по т.д.№3/2021 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен иска над сумата от 198 532 лв. до сумата от 248 660 лв., ведно със законната лихва от 06.01.2021 г. до окончателно изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8. 2. С оглед нормите на чл.12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл.202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора. 3. Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. 4. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл.125, ал.3 от ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. 5. Предвид нормите на чл.11, ал.1, т.1 ЗСч, чл.26, ал.1, т.3 ЗСч, чл.26, ал.1, т.4 ЗСч., вр. чл.3, ал.3 ЗСч и т.4.2 от НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл.24, ал.2 ЗСч и вр. чл.55, ал.2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период. 6. При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството? 7. Длъжен ли съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА. 8. Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“ чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка. 9. Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл.247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества. 10. При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент. 11. Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп.начин“. 12. Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл.4, ал.2 и ал.3 от Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“. 13. Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Златени клас” ООД заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Обжалва решение №45 от 18.07.2025 г. по в.т.д.№81/2025 г. на АС Бургас в частта, с която е потвърдено решение №260028 от 23.12.2024 г., поправено с решение №260004 от 06.03.2025 г. и с решение №260008 от 15.04.2025 г., по т.д.№3/2021 г. на ОС Бургас, в частта, с която „Златен клас“ ООД е осъдено да заплати на Е. Т. Т. разликата над сумата от 26 207.74 лв. до сумата от 133 595.59 лв., равностойност на дружествения й дял поради прекратяване на членственото правоотношение между страните и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Златен клас“ ООД срещу Е. Т. Т. иск по чл.145 ТЗ за сумата от 100 000 лв., част от претенция от 260 000 лв., обезщетение за вреди от дейността й като управител ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Излага съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл.236 ГПК. 2. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото. 3. За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третия – че е решен в противоречие с практиката на САС, обективирана в цитирано в изложението решение. Твърди, че решението в обжалваната част е и очевидно неправилно. Е. Т. Т. заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прекратяването на членственото правоотношение на ищцата е станало с изтичането на 3-месечния срок на подадено от нея предизвестие – на 29.12.2020 г. и тъй като представеният от ответника баланс към тази дата е бил оспорен, първоинстанционният съд е допуснал експертизи, които са изследвали верността на счетоводните записвания. Изложил е съображения, че следва да кредитира заключението по тройната експертиза, с което е извършен обстоен анализ на структурата на активите и пасивите на дружеството на базата на представените по делото доказателства, като след корекции на допуснати неточности при воденето на определени счетоводни статии вещите лица са дали заключение какъв би следвало да бъде счетоводният баланс към 31.03.2020 г. – Приложение № 4 към заключението, оценили са като надлежно извършени заложените в баланса разходи за амортизации на стойност 369 752.43 лв. и са отбелязали, че до 2020 г. върху дълготрайните активи (селскостопанска машини, автомобили и офис техника, придобити от 2009 г. насам) са били начислявани занижени амортизации без да е съобразена реалната им експлоатация - въпреки че част от преизчисленията не се признават за данъчни цели, те са били наложителни, за да не се изкривява финансовият резултат, респективно и с оглед съобразяване на действителното положение, начислените разходи за амортизации следва да бъдат съобразени в настоящия процес. Намерил е, че разходите за възнаграждения на персонала трябва да бъдат признати, тъй като вещите лица са изтъкнали, че независимо, че има значително увеличение заплатите през месеците ноември и декември 2020 г., върху увеличените възнаграждения са били начислени дължимите данъци и осигуровки, подадени са необходимите справки към НАП, респективно всички разходи за персонал, отчетени в баланса, са правилно осчетоводени, а плащанията са били извършени, макар и по-късно, като няма данни ищцата да е атакувала по исков ред споразумения между ответното дружество и негови служители, сключени с цел увреждането й. Посочил е, че вещите лица са отбелязали, че разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) по стопански начин на стойност 61 080.60 лв. са били осчетоводени като такива за материални запаси, но грешката не влияе обаче върху крайния финансов резултат, тъй като при правилното осчетоводяване в отчета за приходите и разходите (онагледено в Приложение № 3 към заключението) корекциите, водят до увеличаване на балансовата стойност на имуществото на дружеството - стойността на готовата продукция следва да бъде завишена с 5009.93 лв., а тази по незавършено производство - с 32 857.51 лв. Счел е, че не се констатира и неправилно осчетоводяване на разходи по разпределен в полза на съдружник дял от печалбата за 2018 г. – посоченият съдружник е с дялово участие от 51 % и е получил 50 000 лв., като ищцата няма как да твърди несъразмерно облагодетелстване, след като признава, че тя и третият съдружник, с дялове съответно 25 % и 24 %, са получили при разпределение на същата печалба по 25 000 лв., а от допълнителното заключение на единичната експертиза става ясно, че съдружниците са получили плащания по разпределени печалби за минали години в съответствие с притежаваните от тях дялове. При тези данни е достигнал до извод, че финансовият резултат по баланса следва да бъде променен от 496 514.92 лв. на 534 382.36 лв. заради увеличените с общо 37 867.44 лв. на стойности на готовата и незавършената продукция, респективно равностойността на дружествения дял на ищцата следва да бъде определена на 133 595.59 лв., съразмерно на 25- процентното й участие в капитала. По възражението за прихващане с насрещни вземания спрямо ищцата за вреди на обща стойност 107 387.76 лв., вкл. неотчетена касова наличност в размер на 40 668.61 лв. и допуснати липси на продукция, възлизащи на 66 719.15 лв., е изтъкнал, че по делото няма събрани убедителни доказателства за начина, по който са изчислени посочените липси - според приложения към отговора на исковата молба протокол от 10.10.2020 г. комисия при ответното дружество не е открила водена в счетоводството касова наличност от 40 688.61 лв., но видно от заключението на тройната експертиза ответното дружество не е осчетоводило никакви кешови липси по съответните разчети, а напротив - налице са записвания за налични средства на каса в размер на 43 347.16 лв., които са залегнали в активната част на баланса към декември 2020 г. Посочил е, че от друга страна няма данни в кой склад са намирали стоките чиято липса се твърди и на кое материалноотговорно лице са зачислени, в който смисъл са и изводите на вещото лице А. по единичната експертиза. По насрещния иск за заплащане на сумата от 100 000 лв. като част от сумата 260 000 лв., обезщетение по чл.145 ТЗ за вреди от дейността на ищцата като управител, равняващи се на стойността на изтеглени средства от банкови сметки на дружеството, които не са били отчетени, ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателно изплащане е счел, че макар и предявена въз основа на решение на общото събрание на съдружниците от 04.02.2021 г., претенцията се базира изцяло на вторични счетоводни записвания, а не на преки доказателства, още повече, че и единичната и тройната експертиза са установили, че освен ищцата и други лица са разполагали с банкови спесимени за изтегляне на средства от сметки на ответното дружество, като няма неотчетени банкови операции. Посочил е също така, че всъщност претендираните вземания са осчетоводени като дължими по заем, теглен от касата на дружеството, а исковата претенция не е основана на заемно правоотношение. С оглед изложеното е достигнал до извод, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен искът по чл.125, ал.3 ТЗ над размера на главницата от 133 595.59 лв. до присъдената горница от 198 532 лв., ведно със съответната законна лихва, в която част претенцията следва да се отхвърли, а в частта за отхвърляне на насрещния иск решението следва да се потвърди. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Втори въпрос от изложението на касатора физическо лице, свеждащ се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата, е решен в съответствие с константната практика на ВКС (изключваща бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценени съвкупно с останалите доказателства за релевантните обстоятелства, заключенията на тройната експертиза следва да бъдат кредитирани. Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от старните предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения и приетите писмени доказателства, като е даден и отговор на наведените от страните доводи, поради което и първи и втори от въпросите, поставени от касатора „Златен клас“ ООД, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Касационно обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не може да се допусне и останалите формулирани от касаторите въпроси. Първи въпрос и въпроси от трети до осми вкл., посочени в изложението на Е. Т. Т., са израз на поддържаната от касаторката теза, че начисляването на амортизациите от предходни години е извършено без амортизационен план и в нарушение на изискванията на НСС 8, която теза обаче не е възприета от въззивния съд и е в разрез със становището на вещите лица, изразено в открито съдебно заседание от 05.09.2024 г. (според което заключението е изготвено въз основа на амортизационния план на дружеството ответник, като независимо от това дали корекциите в амортизациите се дължат на изчисляване на приблизителните стойности или на фундаментална грешка, респективно кой от начините на отразяване на корекциите ще бъде възприет - по предходни години или в текущата година, това няма да донесе до промяна на финансовия резултат). По въпроси девети и десети в изложението на касаторката и по въпрос трети на касатора юридическо лице, в решението не са излагани съображения, а поддържаното от касаторката становище с въпроси единадесети и дванадесети (че сумата от 61081.60 лв. следва да се отрази на „ред разходи за придобиване на активи по стопански начин“), е възприето изцяло от вещите лица, изготвили тройната ССЕ (в частност в приложение 3 към същата), която както бе посочено е кредитирана и от въззивния съд. На следващо място отговорът на въпрос тринадесети зависи изцяло от събраните по делото доказателства и от установените факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, респективно въпросът е свързан изцяло с правилността на решението. Необходимо е да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледана в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,