Определение № 3318 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 378/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Е. Н., като пълномощник на А. Н. Н., срещу въззивното решение № 291 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 543/2022 г. на Старозагорския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е допустима. Ответникът по касация Й. М. Й. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Предмет на предявения от Й. М. Й. срещу А. Н. Н. иск за ревандикация е установяване правото на собственост и предаване на владението върху жилище. Ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 12/02.02.2022 г. с продавач М. С. С.. Продавачът се е легитимирал с влязло в сила на 16.04.2013 г. решение по гр. д. № 197/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е обявен за окончателен сключения между А. Н., в качеството на продавач, и М. С., като купувач, предварителен договор от 28.02.2007 г. за покупко-продажба, срещу цена 40 000 лв., която изцяло е заплатена на продавача. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че предварителният договор е недействителен. Посочила е, че упражнява фактическа власт върху процесния апартамент. В първото съдебно заседание, за което ответницата е редовно призована, не е даден ход на делото поради нейно внезапно заболяване. В следващото съдебно заседание е прието, че същата е редовно уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. Във въззивната жалба е въведено твърдение за допуснато процесуално нарушение във връзка с призоваването. С обжалваното решение е потвърдено решение № 634/08.07.2022 г., постановено по гр. д. № 673/2022 г. на Старозагорски районен съд, с което предявените срещу касатора искове са уважени, като на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на А. Н. Н., че Й. М. Й. е собственик по силата на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място] и ответницата е осъдена да предаде владението му. Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на въведеното придобивно основание, а ответницата владее процесния имот без основание. Продавачът по договора е придобил правото на собственост въз основа на влязлото в сила съдебно решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Във връзка с твърдението за допуснато процесуално нарушение е изложил съображения, че жалбоподателката е била редовно уведомена за първото съдебно заседание. Неговото отлагане по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК не означава, че са заличени последиците от това уведомяване. Тя вече е узнала за делото и е била длъжна да следи за датата на следващото съдебно заседание съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. „нарушаването на правото на участие в съдебното производство /когато не е бил упълномощен адвокат/, след представяне на болничен лист поради заболяване и неуведомяването за следващото съдебно заседание чрез връчване на призовка, представлява ли съществено процесуално нарушение“; 2. „налице ли е лишаване от правото на защита в процеса при наличие на горното процесуално нарушение“. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на третата специална предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Гражданският процесуален кодекс регламентира правилата за връчване на съобщения и призовки на страните като способ за обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и да осъществи защитата на своите права в рамките на заведеното гражданско дело. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 58 ГПК призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията, като специфичните изисквания към това процесуално действие на съда са регламентирани с чл. 56 и чл. 57 ГПК. Според чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Процесуалният закон не предвижда задължение на съда в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК да постанови страната, за която непреодолимото препятствие е налице, да се призове за следващото открито съдебно заседание. Пречката за провеждане на първото съдебно заседание не разкрива изключение от правилото, че страните, които са били редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието (чл. 56, ал. 2 ГПК). Именно такава е настоящата хипотеза, при която жалбоподателката е била редовно призована за датата на първото съдебно заседание и е била длъжна сама да следи за провеждането на следващото съдебно заседание. Горните въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице формирана трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за осъвременяване на тази практика. Ответникът по жалба не е направил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.