Определение № 1109 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2607/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД, представлявано от адв. Н. Г., срещу определение № 2095 от 14.08.2025г. по в.ч.т.д. № 431/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4369 от 12.11.2024г. по т.д. № 214/2023г. на СГС, ТО, 18 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважението искането на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение от 25 500 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 88 097,59 лева.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че заплатеното за първоинстанционното производство възнаграждение не е прекомерно с оглед големия брой предявени с исковата молба искове – 20 броя, както и с оглед големия материален интерес по делото – общо 1 332 744,07 лева. Сочи, че сборът на адвокатските възнаграждения по всеки иск, определени съобразно Наредба № 1/2004г., съответства на общия размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, поради което не би могло да се приеме, че то е прекомерно. Поддържа, че с оглед чл.78, ал.4 ГПК е без значение изключването на част от предявените вземания от предмета на делото, тъй като е бил принуден да изготви защитата си срещу исковете относно всички вземания, посочени в исковата молба. Намира, че високият материален интерес по делото води и до по-голяма отговорност /включително материална/ при предоставяне на процесуално представителство, което води и до извод за по-голям размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Сочи, че в производството е взело участие и трето лице-помагач, по представения от което значителен по обем доказателствен материал е следвало да вземе становище; че са приети две съдебни експертизи и проведени три открити заседания, в които процесуалният представител е взел участие. Оспорва становището на въззивния съд за идентичност на възраженията на дружеството като аргумент за липса на правна и фактическа сложност на делото, като сочи, че изборът на защита по всеки от двадесетте иска, голяма част от които не са свързани, изисква отделен анализ. Сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и с оглед средните размери на възнагражденията, обективирани в сравнителен анализ по метода на пазарните аналози за установяване цените на адвокатските услуги на територията на София през 2024г. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Материалният интерес по делото представлява ли критерий за определяне на размера на адвокатските възнаграждения? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с посочената практика на ВКС, като сочи определение № 1850 от 12.04.2025г. по ч.гр.д. № 4027/2024г. на ВКС, III г.о., определение № 4514 от 10.10.2024г. по ч.гр.д. № 3167/2024 на ВКС, IV г.о., определение № 5956 от 19.12.2024г. по ч.гр.д. № 4348/2024г. на ВКС, IV г.о. и др.

2. Следва ли отговорността, носена от адвоката, да се отчита при определяне на адвокатското възнаграждение? Твърди се произнасяне по въпроса в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС, като сочи определение № 2678 от 30.05.2024г. по ч.гр.д. № 4582/2023г. на ВКС, III г.о., определение № 4833 от 24.10.2024г. на ВКС, III г.о., определение № 2310 от 26.08.2024г. по т.д. № 1090/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 2542 от 07.10.2024г. по т.д. № 2069/2024г. на ВКС, II т.о. и др.

3. Допустимо ли е адвокатското възнаграждение да се определя по „метод на пазарните аналози“? Частният касационен жалбоподател поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Не е постъпил отговор на частната касационна жалба от ответника К. М. К. като ЕТ „К. К.“ и от Д. Т. Т. - синдик на К. М. К. като ЕТ „К. К.“.

Не е постъпил отговор на частната касационна жалба и от третото лице – помагач „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че при определяне на дължимия адвокатски хонорар следва да бъде съобразена практиката на СЕС, обективирана в решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/ 2022г. по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК. Приел е, че дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършваната работа и фактическата и правна сложност на делото, при оценка на адвокатския труд като висококвалифициран, нуждаещ се от справедливо овъзмездяване. Посочил е, че материалният интерес по делото не може да бъде обективен критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение, като то не може да се определя и по „метод на пазарните аналози“ чрез съпоставяне с публично обявени цени на интернет страници на адвокати за предлаганите от тях услуги, тъй като е обвързано единствено с обема и сложността на работата на адвоката по конкретното дело. Приел е, че в случая, както е изложено и в мотивите на първоинстанционния съд, независимо от броя на исковете, наведените от повереника на „Евро – балканска търговия ЕБТ“ ЕООД възражения са идентични. Изтъкнал е, че по поддържаните от ищеца възражения е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, за която не може да се приема, че изисква отделянето на по – дълго време за запознаване и анализиране, обосноваващо и завишен размер на адвокатския хонорар. Взел е предвид, че делото е решено въз основа на съдебно – счетоводна експертиза, чийто въпроси, поставени от ответника, също не се отличават със сложност, по-висока от обичайната за такъв тип дела. Поради това е намерил, че определеното с решението на първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 25 500 лева с ДДС е адекватно както на предмета на делото, така и на извършената от адвоката на молителя работа, с оглед на което и молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените от частният касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси се отнасят се до преценяваните от съда критерии при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатено адвокатско възражение. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Задължително разрешение на въпроса е дадено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Във връзка със задължителното на основание чл.633 ГПК за съдилищата в Република България решение от 25.01.2024г. по дело С–438/2022 г. на Съда на Европейския съюз е формирана и практика на ВКС, определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т.о., определение № 931 от 21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г. на ВКС, I т.о., както и посочените от частния касационен жалбоподател съдебни актове. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да допусне касационно обжалване на въззивното определение за проверка на съответствието му с формираната практика.

По поставения процесуалноправен въпрос:

Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно задължителното на основание чл.633 ГПК за съдилищата в Република България решение от 25.01.2024г. по дело С–438/2022 г. на Съда на Европейския съюз наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор. В този смисъл е и формирана трайна практика на ВКС /определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., определение № 931 от 21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г. та ВКС, I т.о. и др./, според която при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Въззивният съд се е отклонил от цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, като макар формално да се е позовал на възприетите в съдебната практика критерии за оценка на действителната сложност на спора, не е изложил ясни съображения във връзка с тях.

Настоящият състав, за да се произнесе по направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съобразява, че предмет на исковото производство са били предявени множество обективно съединени искове за установяване несъществуване на вземания на ответника за главници, възнаградителни лихви и лихви за забава по три договора за банков кредит с обща цена 1 153 768,69 лева, придобити от ответника – настоящ частен жалбоподател, с договор за цесия, като с исковата молба за наведени твърдения за липса на предмет на договора за цесия и за неговата нищожност поради абсолютна симулация, за липса на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за наличието на забава на кредитора; че пълномощникът на ответното дружество „Евро-балканска търговия – ЕБТ“ ЕООД е осъществил активна защита срещу предявените искове, като е представил отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, в които е изразил подробно обосновано становище по редовността и допустимостта на исковата молба, по основателността на всеки от предявените искове, по доказателствените искания на ищеца, както и сам е формулирал искания за събиране на доказателства; че пред първата инстанция са проведени три открити съдебни заседания, като са събрани множество писмени доказателства и са изслушани заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. С оглед на това, като съобразява предмета на делото, броя на проведените пред първоинстанционния съд открити съдебни заседания, събраните доказателства, обема на осъществената от процесуалния представител на частния жалбоподател - ответник по предявения иск, защита, настоящият състав намира, че заплатеното от частния касационен жалбоподател адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 88 097,59 лева не е прекомерно.

По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на частния жалбоподател бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 62 597,59 лева, равностойни на 32 005,64 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение