Определение № 1742 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 3105/21.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3986/2025 г., с което Апелативен съд - София е отменил определение № 18297/30.09.2025 г. по гр.д. № 10752/2025 г. на Софийски градски съд и е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., предявен от Н. М. М. срещу Г. П. Г.. Определението се обжалва от Н. М., който обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и доводи, че е незаконосъобразно. Ответникът Г. Г. възразява, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а определението е правилно. Съгласно чл. 296, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По аргумент от обратното, в случай че въззивният съд отмени обезпечението, определението му не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Такова е въззивното определение, а частната касационна жалба е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът