Определение № 438 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 958/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„АД против решение № 241/08.12.2022 г. по гр.д.№ 264/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта му, с която е потвърдено решение № 141/31.03.2022 г. по гр.д.№ 1973/2022 г. на Районен съд – Дупница, за отхвърляне предявените от касатора против Д. К. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове за: 1/ дължима, на основание договор за потребителски кредит FL 872598/18.09.2017, главница, за разликата над уважения размер от 10 911,06 лева и до претендираните 12 355,85 лева; 2/ 1 142,16 лева – дължима договорна лихва, на основание същия договор; 3/ 1 675,29 лева – дължима мораторна лихва и 4/ 166 лева – дължими такси. Оспорва се правилността на въззивното решение, като постановено при неправилна преценка на представените и приети доказателства, като немотивирано - в потвърждаване отхвърлителната част от първоинстанционното решение и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Немотивиран страната намира и извода на съда, че с просто око е установимо нарушение на изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК / в редакцията му към сключване на договора / - „ всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12„. Страната акцентира на неяснота на самата законова разпоредба, поради което и същата не осъществява функцията си да осигури на потребителя информираност и защита при сключването на договора, съгласно замисъла на Директива 2008/48/ЕО. Позовава се и на съществени процесуални нарушения, но на първоинстанционния съд - неразпределена й доказателствена тежест, за установяване значимите, за преценка съответствието на формата на договора с чл. 10, ал.1 ЗПК, обстоятелства, като същевременно сочи за неправилен отказа на същия съд да допусне по нейно искане специализирана експертиза с такава задача. Съдът, според страната, недопустимо и необосновано се е позовал на личното си възприятие, при това без посочване на конкретно съобразен вид шрифт. Насетне касаторът излага съображения, в обосноваване нуждата от експертиза и конкретната й задача. Счита житейски неоправдано договорът да се прогласи за недействителен, след като кредитополучателят продължителен период от време го е изпълнявал, без възражения относно яснотата му. Ответната страна - Д. С. – оспорва касационната жалба, със съображения по съществото на спора и в подкрепа изводите на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване - в частта досежно иска за главницата по договора за кредит - съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, обжалвано пред него само в отхвърлителната му част, като е споделил извода за недействителност на договора за кредит, поради неспазване императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗБК и съгласно предвидените в чл. 22 ЗБК изрични правни последици от това. Посочил е за видимо с просто око, че договорът за кредит е изписан с шрифт, с размер 10 пункта. Приел е, че за изследване размера на шрифта не е необходимо назначаването на експертиза, тъй като за това не са нужни специални знания и може да бъде установен с инструментите на текстообработващите програми, каквато собствена проверка очевидно е извършил. Приел е, че порокът на договора не се санира от обстоятелството, че кредитополучателят не го е навел своевременно, като правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, на което се позовава ищеца ,е неприложимо в случая. В необжалваната пред въззивния съд, влязла в сила част от въззивното решение, предвид установената недействителност на договора за кредит, съгласно чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, съдът е счел, че следва да уважи иска, за установяване размера на непогасената от кредитополучателя част от главницата, подлежаща на връщане, без да са дължими лихви и други плащания по договора за кредит, съгласно чл. 23 ЗПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, по отношение извода на съда, за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, с обстойни съображения в обосноваване нуждата от тълкуване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в съответствие с духа и целта на Директива 2008/48/ЕО, както и нуждата от специални знания, за установяване точния формат и размер на използвания в договора за кредит и приложенията му шрифт. Формулира и въпроса: Следва ли въззивният съд да изложи подробни мотиви по отношение яснотата, четимостта и разбираемостта на договор за потребителски кредит, когато констатира, че е изписан с шрифт по–малък от 12 ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, със задължителна и казуална практика на ВКС по въпроса за мотивирането на съдебния акт, като условие за процесуалната му законосъобразност. Не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Във формирана от ВКС последователна и непротиворечива практика по приложението на чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК / постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 50174 от 26.10.2022г. по т.д. 3855/2021г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022г. по т.д. 1023/2020г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр.д. 3620/2021г. по описа на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 50056 от 29.05.2023г. по т.д. 2024/2022г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., служебно известни на настоящия състав на съда / при установена недействителност на договора за кредит в производството по чл. 422 ГПК, съдът не следва да отхвърля иска, а да установи с решението си дължимата сума, по приетия за недействителен договор за кредит, съобразно предвиденото в чл. 23 ЗПК, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено изрично задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК. С влизане в сила на първоинстанционното решение - за част от претендираната главница по договора за кредит, частичното уважаване на иска за която е обосновано с недействителността му ,ведно с уредените законодателно правни последици на същата, съгласно чл. 23 вр. с чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК - е формирана сила на пресъдено нещо / аналогично на приетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, макар по повод частичния иск / - отречен е със сила на пресъдено нещо общ, правопораждащ за всички претенции на ищеца факт – валидно договорно правоотношение. Поради това, въззивният съд изобщо не е дължал мотиви относно приложимостта на чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, съответно – не е дължал самостоятелни изводи за реално приложения в договора за кредит шрифт, а единствено съобразяване на вече формираната СПН и мотиви по приложението на чл. 23 ЗПК, на която разпоредба се основава първоинстанционното решение в отхвърлителната си част - по акцесорните претенции на кредитора. Такива мотиви действително не са изложени, но срещу тази част от въззивното решение касационната жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – предвид цената на исковете. Поради това, релевантността на формулирания въпрос – дори абстрахирайки се от задаването му в относимост към предмета на вече формираната СПН, съответно - ограничавайки го до приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, към което е относима и цитираната съдебна практика - не подлежи на преценка. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение