Определение № 697 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 558/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сано и Пи Си” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 253 от 15.11.2019 г. по в. т. д. № 518/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 241 от 21.03.2019 г. по т. д. № 1067/2018 г., е признато за установено, че вземането на „АЦМ“ ЕООД, [населено място] срещу дружеството-касатор в размер на сумата 89 038 лв., с която сума е погасено задължение на несъстоятелното дружество към „Търговска Банка Д” АД по договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013 г., в резултат на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20168070400557 на ЧСИ с рег. № 807 върху придобит от длъжника ипотекиран имот с идентификатор 10135.2558.131.1.3, е с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е очевидно неправилно поради противоречие между доказателствата и установените факти, както и поради това, че е постановено „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен смисъл. По-конкретно, счита, че императивната разпоредба на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, според която, с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки върху него се погасяват, е приложена в случая в нейния обратен смисъл, тъй като съдът е преценил процесното вземане като обезпечено и подлежащо на удовлетворяване с поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ въпреки погасяването на ипотеката след реализираната публична продан на ипотекирания имот. По посочените съображения касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касация – „АЦМ“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 06.03.2020 г. Претендира присъждане на разноски. Синдикът на „Сано и Пи Си” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на въззивното решение решаващият състав е приел за безспорно установено по делото, че: Между „Сано и Пи Си“ ЕООД и „Търговска Банка Д” АД е сключен договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г. от 14.12.2013 г., като съдлъжници по който са встъпили още две юридически и две физически лица; За обезпечаване вземанията по този договор с нотариален акт от 17.12.2013 г. е учредена договорна ипотека върху множество недвижими имоти, един от които е процесният апартамент, собственост на съдлъжника Б. И. К. и съпругата му Ц. Т. К.; Последните са продали този имот, заедно с още четири други свои имоти, на ищеца по делото „АЦМ“ ЕООД с договор от 06.08.2015 г.; Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит „Търговска Банка Д“ АД е пристъпила към принудително изпълнение въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист солидарно срещу „Сано и Пи Си“ ЕООД и всички съдлъжници; По образуваното изпълнително дело № 20168070400557 е извършена публична продан на ипотекирания в полза на банката-кредитор недвижим имот - апартамент № 3, като с влязло в сила постановление имотът е възложен на купувач за сумата 89 808 лв. и за удовлетворяване на банката-взискател, с разпределение от 20.12.2017 г., влязло в сила на 29.12.2017г., е разпределена сумата 88 553.14 лв.; Остатъкът до пълния размер на тръжната цена е отреден за такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 485 лв. и за неплатен данък на имота към [община] в размер на 769.86 лв. С оглед на тези факти, въззивният съд е преценил за основателна претенцията на „АЦМ“ ЕООД за установяване на поредност за удовлетворяване на процесното вземане (до размер на 89 038.14 лв.) по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Приел е, че третото лице встъпва и в акцесорните права на кредитора, имащи обезпечителен характер за главницата, каквито са: ипотеките, залозите, привилегиите, поръчителството, поради което третото лице встъпва в специалната привилегия на кредитора по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, задължението към когото е погасено с продажбата, и за вземането му следва да бъде определен същият ред като този на вземането на кредитора „Търговска Банка Д“ АД, включено в списъка на приетите от съда по несъстоятелността вземания. Според мнозинството от решаващия състав, тази привилегия е специална и следва да бъде зачетена само при разпределяне на суми от постъпления, резултат от осребряване на предмета на дадените в полза на банката обезпечения по договор за кредит от 14.12.2013 г. и включени в масата на несъстоятелността на „Сано и Пи Си“ ЕООД (в несъстоятелност). Въззивното решение е подписано с особено мнение от единия от членовете на съдебния състав, който е изразил несъгласие с извода относно поредността на удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Застъпил е становището, че вземането не е обезпечено, тъй като съобразно чл. 175, ал. 1 ЗЗД публичната продан на имота погасява ипотеките и следователно, след извършената публична продан, банката не се явява ипотекарен кредитор с обезпечено с ипотека вземане в размер на 89 808 лв., респективно и ищецът не е придобил и не може да претендира права на ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност. В особеното мнение се поддържа, че възприетото от мнозинството на състава разрешение означава да се признае, че ищецът става обезпечен с ипотека кредитор и встъпва в правата на банката по останалите вземания, обезпечени с ипотеки, което обаче не отчита обстоятелството, че останалите ипотеки обезпечават различни суми, от претендираната и присъдена на ищеца сума, ипотеката за която е погасена с извършената публична продан. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. От изложените от въззивния съд мотиви не може да се счете за осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Съгласно последователната практика на ВКС, за да е налице това основание, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без да е необходим анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалванното решение ще е очевидно неправилно при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, т. е. когато е постановено „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е постановено „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл. Преди всичко, необходимо е да се посочи, че въззивният съд изобщо не е обсъждал разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, за която касаторът твърди, че е приложена в противоположния й смисъл. Позоваване на същата е налице само в особеното мнение на единия от членовете на съдебния състав, което обаче не е определящо за изхода на делото и затова не може да бъде съобразявано при преценката относно наличието на заявеното основание за допускане на касационното обжалване. Именно наличието на особено мнение с поддържано противоположно становище от единия от членовете на решаващия съдебен състав сочи, че въпросът е дискусионен, поради което евентуалната неправилност на акта не може да бъде констатирана от съда без анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност. С оглед горните съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК