Определение № 3914 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2265/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „Паламарца 92“-с.Паламарца, чрез пълномощника адв. Р. Р., срещу въззивно решение № 46/15.03.2023г., постановено по възз.гр.дело № 15/2023г. на Варненския апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 138/01.12.2022г. по гр. дело № 294/2021г. на ОС-Търговище, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, предявен против С. Д. С. за разликата над 9 742,16 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер 37 643,86 лева, представляващи липса на парични средства от касата на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението в отхвърлителните му части, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът в касационното производство-С. Д. С., чрез пълномощника адв. Д., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира въпроси 1. Относно материалната доказателствена сила и доказателствена стойност на частните свидетелстващи документи и 2. За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС-решение №77/ 17.03.2015г. по гр.д.№ 2040/2014г. на ІV ГО; решение № 197/23.12.2014г. по гр.д.7364/2013г. на ІІІ ГО и решение № 51/21.07.2010г. по гр.д.№ 528/2009г. на І ГО. Поставя въпрос 3. Относно допустимостта на свидетелските показания за установяване на вреди от отчетническа дейност относно установяването на онези факти за доказването на които ГПК изисква писмена форма, като твърди противоречие с решение № 193/09.07.2015г. по гр.д.№ 6436/2014г. на ІV ГО на ВКС. Според касатора е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира въпроса: 4. Може ли да се съставят РКО от лице, което не работи по ТПО и не заема материално-отчетническа длъжност, след като е дисциплинарно уволнено и срещу него се води гражданско дело за възстановяване на липсващи парични средства, с цел тези новосъставени РКО, да се използват за доказване на основанието за липсата на паричните средства в предишни години, когато лицето е работило в предприятието. Сочи, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не на последно място се поддържа очевидна неправилност на атакуваното решение-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ. Ищецът - ЗКПУ „Паламарца 92“-с.Паламарца иска осъждане на ответницата да плати сумата 53 675,61 лева, представляваща липса на парични средства от касата на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане. Първоинстанционният окръжен съд е уважил частично иска-за сумата 37 643,86 лева. Приел е, че за разликата до претендираните 53 675,61 лева или за 16 031,75 лева са представени доказателства, че са платени на определени лица, поради което не представляват щета с неустановен произход. Решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 37 643,86 лева до претендираните 53 675,61 лева, като необжалвано от страните. Сезиран с въззивна жалба на ответницата, въззивният съд от фактическа страна е установил следното: От 13.09.2010г. ответницата е работила по трудов договор при ищеца като „касиер счетоводство“ със задължения, които определят длъжността като „отчетническа дейност“ - служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. С доклад от 12.11.2021г. за извършена финансова инспекция, изготвен на основание чл.63 от ЗК от финансов инспектор при Българския кооперативен съюз за социален прогрес е установено, че към 09.09.2021г. в касата на кооперацията е имало наличност 4 437,32 лева вместо сумата 58 112,93 лева, установено от касовите книги (разлика 53 675,61 лева). Констатирано е, че представените разходни документи за 53 675,61 лева не са надлежно оформени и не могат да служат като оправдателни разходни документи. Със заповед № 28/17.12.2021г. на ответницата е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото й правоотвошение с кооперацията. Представени от ответницата са заверени копия от РКО за плащане на суми на лица във връзка с извършени разходи за задоволяване нуждите на кооперацията; списъци за разходвани парични суми с посочване на основанието и размера, без посочване на дата; РКО без наименованието на кооперацията. В с.з. на 26.10.2022г. ответницата е потвърдила, че представените с отговора на исковата молба РКО, които не носят наименованието на кооперацията, са били съставени в хода на настоящото дело, за да се установи плащането на суми от касата на конкретни лица за разходите, описани в представените списъци (описи на разходи). Ответницата е обяснила, че вида на разхода, отбелязан в саморъчно изготвените от нея списъци, е въз основа на посочваното от бившия председател на кооперацията, който й казвал за какво се дават парите. Списъците изготвяла към момента на даването на парите от касата и това било в предходните години. По тази причина ответницата оформила през 2022г. РКО за извършените за нуждите на кооперацията разходи. Според заключението на ССчЕ в касовите книги на кооперацията за периода от 2016г. до 2021г., отразената касова наличност е: в началото на 2016г.-7 234,08 лева; в началото на 2017г.-22 555,34 лева; в началото на 2018г.-22 400,53 лева, в началото на 2019г.-45 046,48 лева; в началото на 2020г.-47 634,25 лева; в началото на 2021г.-45 218,35 лева. Вещото лице е описало представените от ответницата с отговора на исковата молба РКО без дата и година и без наименование на кооперацията, но с посочено основание, подписани от „броил сумата“ и от получателите, които са идентифицирани с три имена, ЕГН и данни за личната им карта. Изчислило е, че сумите по тези РКО са на обща стойност 23 593,70 лева и са свързани с изготвяните от ответницата списъци на извършени разходи, за които не са били издавани своевременно РКО. След подробен анализ на представените писмени доказателства - РКО, включително съставените от ищцата за целите на производството, договор за наем от 30.04.2015г., договор за замяна на недвижими имоти от 09.10.2006г. и събраните гласни доказателства и след като е съобразил, че ищцовата кооперация не е оспорила автентичността на частните свидетелстващи документи-РКО, съставени в хода на процеса, въззивният съд е приел за установено, че лицата, подробно индивидуализирани с три имена, ЕГН, адреси и в някои от тях и описание на лични карти, като получатели на конкретните суми, са подписали РКО, удостоверявайки, че са получили отразените в документите суми в брой, изплатени от парите на кооперацията (по арг. от чл.180 от ГПК). Изключение в тази насока е налице само за РКО за платена сума 250 лева на А., който не е индивидуализиран с три имена и други индивидуализиращи данни. При това положение и с оглед възможността да се доказват възраженията на ответника в производството по чл. 207, ал.1, т.2 КТ, чрез всякакви доказателствени средства, съдът е приел, че платените от касата на кооперацията суми на обща стойност 23 343,70 лева (23 593,70 лева - 250 лева) и на сумата 2 000 лева (платена на свидетеля Д. за двигател на фадрома „КСС“), не представляват липса, тъй като имат установен произход. Същите са плащани по разпореждане на бившия председател на кооперацията (според показанията на св. Г.Х. суми не са плащани без разрешение на председателя, както и от показанията на свидетелите П. и И.) и са получени от конкретни лица и на посочени основания. Според състава на АС-Варна дали тези основания са действителни и правнообвързващи като длъжник кооперацията и то в съответните размери, е въпрос, неотносим към предмета на настоящото дело. Съдът е посочил, че при проведеното в съдебното производство доказване от ответницата на причините за състоянието на установената неотчетеност (на документалния недостиг на касовата наличност на паричните средства в кооперацията), следва да се приеме, че за доказаната част на произхода на липсващите парични средства, е налице дисквалификация на състава, определящ пълната имуществена отговорност на отчетника. Въззивниат съд е приел също, че РКО от 07.02.2017г. не е бил описан в касовите книги за 2017г., за предходните или следващите години, поради което и не е бил взет предвид от вещото лице при описването на РКО без разходооправдателни документи; този РКО не е част и от новосъставените РКО, тъй като е върху бланка на РКО на кооперацията и е подписан от бившия председател Д. К.. Според съда този документ удостоверява получаването на сумата 2 558 лева от Д. К. с отразено основание „за семена боб и леща“; подписите и върху този документ не са оспорени от ищцовата страна. В обобщение съдът е посочил, че извън приетите с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд като недължими поради „липса“ суми в общ размер 16 031,75 лева, е доказано, че са платени по посочените РКО суми по разпореждане на бившия председател на кооперацията в общ размер 27 901,70 лева (23 343,70 лева + 2 000 лева + 2 558 лева). При това положение искът е намерен за неоснователен и за този размер от претенцията. С тези мотиви, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска до сумата 9 742,16 лева (разликата между 37 643,86 лева и 27 901,70 лева) и е отменил решението за разликата над 9 742,16 лева до присъдения с първоинстанционното решение размер 37 643,86 лева, като за тази част искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ е отхвърлен. При тези мотиви на въззивния съд, решението следва да бъде допуснато до касационен контрол по първия формулиран от жалбоподателя правен въпрос: Относно материалната доказателствена сила и доказателствена стойност на частните свидетелстващи документи, тъй като по отношение на него са налице и общата, и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне за да се провери твърдението на касатора, че въпросът е разрешен в противоречие с цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, както и с решение № 748/17.02.2011г. по гр.д.№ 801/2009г. на ІV ГО, решение №506/ 08.09.2010г. по гр.д.№ 705/2009г. на ІV ГО и други. По останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. За касационното обжалване жалбоподателят ЗКПУ „Паламарца 92“-с.Паламарца дължи държавна такса в размер 558 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО