Определение № 2258 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1283 от 14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 8233/2022 г. по описа на Софийски градски съд след частична отмяна на решение от 04.05.2022г. по гр.д. № 7890/2017г. на СРС е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с площ 855 кв.м., съставляващ УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], район В., с идентификатор ***по КККР на [населено място]. Със същото решение е потвърдено решение от 04.05.2022 г. по гр.д. № 7890/2017г. на СРС, в частта му, с която е допуснато извършването на делба между М. И. Д. и Г. В. Г., при равни делбени квоти – по 1/2, на следните недвижими имоти: -апартамент с идентификатор № ***по КК и КР на [населено място], находящ се на трети етаж на сграда с идентификатор № ***., построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутеренен етаж /без придаден идентификатор/ на сградата с идентификатор № ***., състоящ се от котелно помещение и четири броя мазета; -гараж с площ от 21 кв.м. с идентификатор № ***по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***; -гараж с площ от 30 кв.м. с идентификатор № ***по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***; -навес с площ от 13 кв.м. с идентификатор № ***по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***. Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от Г. В. Г.. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответницата по жалбата М. И. Д., чрез адв. В. М., оспорва касационната жалба, като твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Производството по делото е образувано по предявен от П. В. Д. /починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон - дъщеря й М. И. Д./ против Г. В. Г. иск за делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], както и на трети подпокривен етаж с площ от около 130 кв.м., находящ се в сградата построена в имота; партерния етаж на същата сграда, състоящ се от пет мазета с обща площ от около 130 кв.м., както и на два гаража и масивен навес, построени в дворното място. Първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба на поземления имот с идентификатор ***; на апартамент с идентификатор № ***, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид.ч. от сутеренен етаж, както и на двата гаража и навеса. Въззивният съд е отменил решението на районния съд в частта му за допускане делба на поземления имот с идентификатор ***и е отхвърлил иска в тази му част. В останалата му част решението на районния съд е потвърдено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоначалната ищца П. В. Д. и ответникът са сестра и брат. В имот с идентификатор ***има изградена триетажна жилищна сграда, като предмет на делбата е само третият й етаж-тавански апартамент. Първият и вторият етаж не са предмет на делбата. Първият етаж е дарен през 1991г. на П. Д., ведно с ид.ч. от общите части на сградата, както и с 1/2 ид.ч. от поземления имот. По силата на два договора за дарение от 1975г. и от 1991 г., ответникът Г. В. Г. е станал едноличен собственик на втория етаж от жилищната сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и на 1/2 ид.ч. от поземления имот. През 2015г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение на третия етаж от сградата, ведно с правото на строеж върху мястото. С нотариален акт № 47/21.07.2017г. /след предявяване на иска за делба/ ответникът е продал на трети за спора лица третия етаж от сградата, ведно с приспадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза въззивният съд е приел, че поземленият имот с идентификатор ***е силно наклонен с денивелация от 4,50 - 5 м. и гъсто застроен, поради което е и неподеляем. При отчитане на прилежащите площи към сградата и гаражите, дворното място не може да бъде разделено на два парцела. Съдът е посочил, че в същия смисъл е и становището по чл. 203 ЗУТ от главния арх. на р-н Витоша СО от 24.08.2021 г. Предвид така приетото за установено е направен извод, че не следва да се допуска съдебна делба на поземления имот с идентификатор 68134.1893.179. Относно апартамента с идентификатор № ***, находящ се на трети етаж на сградата, построена в имот с идентификатор ***, въззивният съд е посочил, че според заключението на съдебно- техническата сградата е била довършена към 1975г., но на два етажа, като съгласно приложения архитектурен проект третият етаж е обща част - общо таванско пространство над втория етаж и под покрива. Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на вещите лица е прието за установено, че в периода 1985 г. - 1986 г. таванското помещение е преустроено от необитаемо и обща част в трети жилищен /мансарден/ етаж, който понастоящем отговаря на изискванията за апартамент и понастоящем сградата е триетажна, многофамилна с три самостоятелни обекта на всеки етаж. Таванският апартамент е със ЗП от около 130 кв.м. Височината му е 2,55 м., като при скосяванията е 1,60 м. от готов под. Съдът е посочил, че достъпът до третия етаж се осъществява от главния и единствен вход на сградата. През главния вход се влиза до първото стъпало на Г- образно стълбище, след което се преминава през открито преддверие на втория етаж /антрето на апартамента на втория етаж/ и се продължава към входната врата на третия етаж. Ако се постави заключваща се врата на това антре на втория етаж, то достъпът до третия етаж не е възможен. Съдът е приел, че по делото е установено, че има монтирана такава врата и тя препятства достъпа до третия етаж, ако лицето не разполага с ключ за нея. Възражението на ответника, че е придобил правото на собственост върху третия етаж на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е счетено за неоснователно. Прието е, че спорният етаж е съсобствен между страните на основание наследство при равни части от по 1/2 и следва да бъде допуснат до делба при тези квоти. Въз основа заключенията на вещите лица е прието за установено също, че сутеренът на жилищната сграда е с площ от около 120 кв.м. и се състои от котелно помещение и 4 броя мазета. По план застроената му площ е 130 кв.м., но едното мазе не е изкопано. Пространството под терасата на жилищната сграда е обособено като преддверие, с което е увеличена площта на котелното помещение и на едното мазе .Височината на сутеренния етаж е 1,90 кв.м. и има прозорци за директно осветление, поради което някои от помещенията в него биха могли да са обитаеми при лоши условия, несъответстващи за постоянно живеене. Част от помещенията са частично благоустроени, етажът е водоснабден и е свързан към отходната яма в двора. Съдът е посочил, че няма спор, че към трите апартамента не са изрично придадени мазета/складови помещения, като такива помещения липсват и в самите апартаменти, предвид на което и четирите мазета съставляват общи части -мазета към трите апартамента на основание чл. 38, ал. 1 ЗС, а посоченото в нотариалните актове, че се прехвърлят и общи части от сградите, касае стълбището и други общи части на сградата. Мазетата са единствените налични складови помещения и поради това съставляват общи части – принадлежност към самостоятелните обекти. Прието е, че котелното помещение също е обща част. Направен е извод, че следва да бъде допусната делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част. Съдът е изложил мотиви, че делбата на сутеренния етаж е допустима, тъй като предмет на иска са и самостоятелни обекти в сградата, като се е позовал на разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗС, според която съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи. Въззивният съд е счел за основателна и претенцията за делба на гараж с площ от 30 кв.м. с идентификатор № ***, както и на навеса с площ от 13 кв.м. и идентификатор № ***, като е посочено, че към навеса има паянтова пристройка, която не подлежи на делба като самостоятелен обект, а се придобива ведно с поземленото място. Съдът е изложил мотиви, че до делба следва да се допусне и гаражът с площ от 21 кв.м. с идентификатор № ***. Относно барбекю камината и лятната кухня, които с протоколно определение от 01.07.2020 г. са включени в делбата, съдът е посочил, че според заключенията на вещите лица, те не са самостоятелни обекти и не подлежат на делба. Барбекюто и лятна кухня са образувани по следния начин: покривната плоча на гаража с идентификатор № ***е свързана с жилищната сграда на ниво първи етаж с плоча и се получава голяма тераса, на която е изградена барбекю-камина, а в пространството отдолу е обособена малка лятна кухня с малко складово помещение. Съдът е приел, че барбекюто и лятната кухня не са принадлежност нито към гаража с идентификатор № ***, нито към триетажната сграда, а на основание чл. 92 ЗС са собственост на собствениците на земята и не подлежат на делба, а се придобиват ведно с поземленото място. С оглед тези мотиви на съда е налице основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение – поради очевидна неправилност на изводите на съда относно статута на дворното място и тези, касаещи сутеренния етаж – прието е, че следва да се допусне делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част, а е допуснат до делба апартамент на третия етаж, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид.ч. от сутерена при равни делбени части. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение