Определение № 157 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 50/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК, чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Б. М., чрез процесуален представител адвокат Ст. Г., срещу определение от 14.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 11240/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 2434/2011 г. на Софийски районен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С първоинстанционният съдебен акт е прекратено производството по предявените от [фирма], [населено място] против П. Б. М. искове с правно основание чл. 211 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Кнежа. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос: невръчването на страната на препис от определение за разделяне на производството по делото при предявен насрещен иск представлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК. За ответника по частната жалба [фирма], [населено място] е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд съдът констатира, че е налице наведеното с жалбата основание за допускане на обжалването. Формулираният процесуалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и засяга принципи на гражданския процес, свързани с правото на защита на страните и въведеното с новия Граждански процесуален кодекс концентрационно начало. Неподаването на отговор по смисъла на чл. 131 и сл. ГПК предпоставя настъпването на съществени процесуалноправни последици, преклудиращи основни права на ответната страна в гражданското съдопроизводство, поради което произнасянето по прилагането на този институт и в частност кога са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 ГПК ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество частната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че страните са уведомени за неприемането на предявения насрещен иск и разглеждането му в самостоятелно производство. Счел е, че няма посочено такова непредвидено обстоятелство за липсата на възражение за подсъдност в отговора от 16.02.2011 г., както и че неправилно е даден нов срок за отговор в о. з. на 13.04.2011 г. без да е поискано възстановяване на срок по чл. 64 ГПК и без твърдение за наличие на особено непредвидено обстоятелство, възпрепятствало ответника да направи възраженията си. Определението е неправилно. Производството по настоящото дело е започнало след разделянето на предявеният по гр. д. № 15171/2010 г. на СРС насрещен иск от [фирма], [населено място] против П. Б. М. в отделно производство. Последният е получил препис от този иск, наименован „насрещен” на 04.02.2011 г., но не е получил препис от определението, с което насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане, като е подал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок. С определението по чл. 140 ГПК съдията-докладчик по гр. д. № 2434/2011 г. е приел, че така депозираният отговор е неотносим, тъй като по съдържание представлява становище по отделяне на насрещния иск в отделно производство. Впоследствие, след допълнителни уточнения, първоинстанционният съд е счел, че П. Б. М. добросъвестно е изпаднал в заблуждение, че се иска от него отговор по допустимостта на съвместното разглеждане на насрещния иск по гр. д. № 15171/2011 г., поради което в първото по гр. д. № 2434/2010 г, СРС о. с. з. е отменил определението си за даване ход на делото и е определил нов едномесечен срок за отговор по чл. 131 ГПК. От данните по делото е видно, че като не е получил препис от определението, с което не е приет за съвместно разглеждане насрещния иск на ответника по касация, жалбоподателят е подал писмен отговор, съдържащ възражения в тази насока. Това негово процесуално поведение е резултат от обективни причини, довели до заблуждение не по негова вина, обосноваващо наличие на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е определил нов едномесечен срок за отговор, с произтичащите от това правни последици, влючително и възможност за възражение за местна подсъдност на спора. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се изпрати на Районен съд–Кнежа за разглеждане на предявените от [фирма], [населено място] против П. Б. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 211 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение