Определение № 566 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 507/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. срещу решение №1274 от 17.06.2016г по в.гр.дело № 717/2016г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №6659 от 29.09..2015г по гр.д №16181/2014г на Софийски градски съд в частта, с която иск на касатора за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1500 лева, до пълния предявен размер от 25 000 лева. Касационна жалба се основава на оплакване за занижен размер на обезщетението, което оплакване е изведено като материалноправен въпрос в приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: за точното приложение на обществения критерии за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, за справедлив паричен еквивалент на болките и страданията .Според защитата, въпросът за паричния еквивалент се решава противоречиво от съдилищата при определяне на обезщетенията по ЗОДОВ. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се прилагат реш. №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г и реш. №344/2014г 2378/2014г І. г.о на ВКС. От Прокуратурата на РБ не е постъпил отговор. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос относно критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправния му аспект, тъй като същият е намерил разрешение в задължителна за съдилищата практика. По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г, както и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС - реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о, решения № 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о, реш. № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о, реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о, реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и приложените от защитата решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о и реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер, съгласно практиката на ВКС. Липсва обосновка на въпроса, свързана с конкретните решаващи съображения на съда по делото. Срещу ищеца са били образувани множество наказателни производства, като по част от повдигнатите обвинения са постановени осъдителни присъди - за периода от 2001 г до 2013г те са 18 на брой, а по някои от обвиненията ищецът е оправдан. Това обстоятелство съдът е отчел съгласно указанията, дадени в т.11 на ТКР №3/2005г по т.д № 3/ 2004г, ОСГК на ВКС. Въззивният съд е изтъкнал ,че не приема за установено именно процесното обвинение в престъпление по чл. 311 ал.1 НК, продължило около три години с мярка за неотклонение – подписка, да е накърнило доброто име на ищеца в обществото и да е довело до преустановяване дейността му като нотариус, с което именно защитата на ищеца обосновава по-висок размер на претендираното на обезщетение. Действително,справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения, присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Изтъкнатите от въззивния съд обстоятелства са преценени в насоката, установена в задължителната за съдилищата съдебна практика. Те не са сходни с обстоятелствата, решаващо преценени от състави на ВКС по приложените решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о и реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о на ВКС, във връзка с определяне на обезщетение по справедливост. В тази насока липсва и обосновка в изложението. Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.