Определение № 5833 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Г., чрез пълномощник адв. Х. Р. от САК, срещу въззивно решение № 252/19.12.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 377/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 178/ 22.05.2023 г. по гр. д. № 96/2022 г.на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени: предявените от Н. Х. Г. против В. А. М., искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вх.рег. ... от 09.07.2021 г., т.22 по описа на СлВп- Русе, в частта, с която се прехвърлят 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........ срещу задължение за издръжка и гледане и установяване нищожността на цялата сделка обективирана в нотариален акт №59 от 09.07.2021г., т.22 по описа на СлВп- Русе; както и предявените искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт вх.рег. №.... от 09.07.2021 г., т.22 по описа на СлВп- Русе, само в частта, с която се прехвърлят 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... В тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Възможно ли е с оглед алеаторността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане шансът да измести престирането на грижи за приобретателя и кога би била приложима тази хипотеза?“; 2. „В случай на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и настъпила в последствие близка смърт на прехвърлителя /2 месеца и 17 дни/, налице ли е хипотезата, че за приобретателя не е съществувал шанс да полага дължимото по сключения договор?“; 3. „Налице ли е нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, поради липса на основание, в случай че приобретателя го е сключил с намерение да не изпълнява поетото задължение?“ и 4. „Може ли да се приеме, че договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, в случай че приобретателя го е сключил с намерение да не изпълнява поетото задължение?“. По поставените въпроси се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Твърди, се че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 592 от 23.09.1996 г. по гр.д.№ 449/96 г., II г.о.; решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр.д. № 1404/97 г., II г.о.; решение № 633/01.07.2002 г по гр. д. № 944/01 г.; решение № 70 от 5.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г., Ill г.о.; решение № 1159 от 28.10.1994 г. по гр. д. № 655/94 г., II г.о.; решение № 1272 от 3.02.2009 г. по гр. д. № 3441/2007 г., IV г.о.; решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г.о.; решение № 441/27.05.2009 г. по гр. д. № 486/2008 г., IV г.о.; решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на IV г.о.; решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 г. на IV г.о.; решение № 159/10.08.2015 по гр. д. № 4124/2014 на IV г.о. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата В. А. М., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с договор от 09.07.2021 г., обективиран в нотариален акт № .... от 09.07.2021 г. на нотариус Г. Г. рег. №221 на НК, с район на действие РС- Русе, вх.рег. №.... от 09.07.2021 г., т.22 по описа на СлВп- Русе, наследодателят на ищцата- Х. Н. В. /Н. Г. е дъщеря и законен наследник на Х. В., починал на 26.09.2021 г./ е прехвърлил на ответника В. А. М. /внук на сестрата на Х. В. - Р. М./ собствения си недвижим имот – апартамент №..., находящ се в [населено място], [улица], бл.“Б.р.“ със застроена площ 90,58 кв.м, подробно описан в нотариалния акт, с избено помещение №14, ведно с 2,133%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], като 2/3 ид.ч. от недвижимия имот са прехвърлени срещу задължението на В. А. М. да поеме издръжката и гледането на Х. Н. В., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто му е осигурявал досега, докато е жив, като прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, а останалата 1/3 ид.ч от описания имот е прехвърлена, чрез покупко- продажба срещу сумата от 34916,14 лв. От представените писмени доказателства- медицински документи е установено, че на Х. В. са извършвани прегледи и хоспитализации, а предписваните му медикаменти за домашно лечение са отпускани редовно. Според заключението на изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза В. /към дата на сделката на 75 г. възраст/ е имал редица заболявания: кардиологични, белодробни, съдови, ендокринни, урологични, с хронично- прогресиращ ход, проследени в експертизата по справките за извършени прегледи за периода 21.02.2014 г. до 26.09.2021 г., когато е починал. Установено е, че смъртта на Х. В. е настъпила вследствие на COVID-19 асоциирана пневмония на фона на коморбидитет с прогресирали сърдечно- съдови заболявания, белодробни, съдови и ендокринни заболявания. Обсъдени са събраните гласни доказателства /показанията на св. Г., св. М., св. д-р К./, писмените доказателства, и съдебно- медицинска експертиза, въз основа на които е направен извод, че към момента на сключване на договора - 09.07.2021г., прехвърлителя не е бил в състояние, което е предполагало предстояща в най- близко време негова смърт, а осъзнаваната от него необходимост от постоянни грижи занапред е основанието за сключване на договора. Посочено е, че в договора се съдържало признание за вече полагани грижи до сключването му, а по делото, чрез събраните гласни доказателства били доказани полагани грижи от страна на ответника за прехвърлителя и след сключването на договора /в т.ч., че ответникът посещавал прехвърлителя през работната седмица; отзовавал се винаги, когато трябвало нещо да се поправи в дома му, или нещо да се занесе; осигурявал медицинска помощ; помогнал и с голяма парична сума на прехвърлителя, за да не остане на улицата, а да запази жилището си /при извършване на делба с друг съсобственик/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът, в частта за прехвърляне собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, който в случая бил сключен и за минали грижи и издръжка и за бъдещи, не е нищожен поради нарушение на добрите нрави и липса на основание. Не било установено по делото ответникът да е знаел към 09.07.2021 г., че след повече от 2 месеца прехвърлителят ще почине от COVID-19, след като си поставил ваксина срещу вируса. Действително прехвърлителят бил в лошо здравословно състояние, но живеел със заболяванията си години наред /установени още към 2014 г./, а предвид възрастта и здравословното му състояние дори допускането, че може скоро да умре, не било равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишавало уговорените насрещни престации от еквивалентност. Посочено е, че именно лошото здравословно състояние и напредналата възраст на прехвърлителя представлявали основанието за сключване на такъв договор /съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване/. Освен това в случая, било установено от медицинската документация и от заключението на СМЕ, че Х. В. посещавал редовно личния си лекар и съответните специалисти, които са лекували хроничните му заболявания, и е приемал изписваните му медикаменти, и че не е починал от тези заболявания. Прието е, че не е налице и нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Посочено е, че еквивалентността, преценена от аспект на морално етични съображения, данните за взаимното доверие и привързаност между страните по договора и създадените отношения между тях като между дядо и внук, решаващата материална подкрепа, която е оказал приобретателя в труден за прехвърлителя момент, не можела да се приравни на липса на престация от страна на ответника. Предвид алеаторния характер на договора за издръжка и гледане /при който именно наличието на неопределеност е съществена характеристика/, не можело да се приеме, че със сключването му са накърнени добрите нрави, тъй като шансът измествал еквивалентността на престациите. Според въззивния съд, недействителност на договор за гледане и издръжка, не би могла да има за своя последица нищожност на договор за покупко- продажба, по изложените от ищцата съображения, когато са сключени за различни идеални части от един недвижим имот. В случая в нотариалния акт били изповядани два отделни договора- договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя по отношение на 2/3 ид.ч от имота и договор за покупко- продажба на 1/3 ид.ч от имота срещу парична престация. Като дори и в случай, че бъде установена нищожност на първия договор, това по никакъв начин не се отразявало на валидността на втория, тъй като правомощие на собственика на имота било как да се разпореди с вещта. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По първите два от поставените въпроси: Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя, по договорът за издръжка и гледане, не са определени в закона. В константната практика на ВКС се приема, че тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен- обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като отнапред не може да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае. Такъв договор е лишен от основание, ако при сключването му приобретателят е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя в близко бъдеще, така че той няма да престира нищо или почти нищо. Основанието /каузата/ на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването в повечето случаи е неизвестно. В решение № 384/10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г.о. на ВКС е прието, че допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добите нрави. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и влошено му общо здравословно състояние видими признаци за неизбежен фатален край не са били налице, не е установена неизлечима болест /такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови- инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. /виж. решение № 569/08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV г.о. на ВКС//, и прогнозното медицинско заключение е обнадеждаващо, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право и добрите нрави резултат. Изводите на въззивния съд не са в отклонение от установената практика на ВКС, цитирана по-горе. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика. Последните два въпроса не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. Въззивният съд не е се е произнасял по тези въпроси - не е приемал от събраните по делото доказателства да следва, че ответника – приобретател е сключил договора с намерение да не изпълнява поетите задължения. Инстанцията по същество е изградила изводите си след съобразяване на приетите по делото доказателства, в т.ч. и гласни, като е приела, че към момента на сключване на договора е направено признание за вече полагани грижи, а по делото са установени полагани грижи от страна на ответника и след сключването му, както и че не установено той да е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя /който е починал от COVID-19/ в близко бъдеще. Несъгласието на касатора с така формираните изводи на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Поради това поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. С оглед на изложеното, въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, касатора следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер 2500 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 2500 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение