Определение № 2107 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4941/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. В. и О. Л. В., чрез пълномощника им адвокат В. М., срещу въззивно решение № 994/04.07.2022 г. по гр. д. № 1397/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. С обжалваното решение е потвърдено решение № 59/ 26.01.2022 г. по гр. д. № 611/2020 г. на Окръжен съд – Видин, с което са уважени предявените от Ю. Б. В. и О. Л. В. срещу ЗД „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на по 120 000 лева на всеки един от двамата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане - пътно транспортно произшествие с причинена смърт на техния син Д. О. Л., станало на 17.08.2020 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. В останалата част до размера от по 150 000 лева за всеки ищец, предявените искове са отхвърлени. Въззивното решение в частта, с която предявените искове са уважени до размер от по 120 000 лева за всеки ищец, като необжалвано от ответника, е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част. В приложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия. Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определените такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономичеките условия. Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит – само формално соченото „съобразяване с лимита“ достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащият лимит. 2. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази с нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“, а също така с нарастването на цените, обезценяването на лева, както и ръста на инфлация в страната, който според данни от сайта на НСИ е 18,7 % годишна инфлация за м. септември 2022 г. 3. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение. 5. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост. Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починалия и неговите родители, ищци по делото, и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и фактът, че ищците са загубили 18- годишно дете, възрастта на неговите родители, както и влошеното психическо състояние на майката. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото. 6. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост. 7. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с ръста на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените, както и огромното им занижаване, представлява ли нарушение на изискването на справедливост. По въпросите се сочи противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т.о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/20136 г. на I т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т.о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на II т.о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т.о. и др. Ответникът по касация ЗД „ДЗИ – ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ“ ЕАД не взема становище по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и настъпилата смърт. Установено е, че ищците са майка и баща на починалия вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, както и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач, валидна към датата на събитието. Съдът е посочил, че спорният въпрос е относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на родителите на починалия при пътния инцидент, както и относно наличието на принос поради возене при алкохолно повлиян водач. Въззивният съд е посочил, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно. То е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. С т. II от ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С т. III на ППВС № 4/1961 г. е прието, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването ѝ в процеса, е закрепена и в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС. От събраните по делото свидетелски показания е установено, че семейството на ищците било задружно. Починалият Д. Л. бил общителен, здрав и енергичен мъж, тренирал футбол, обичал музиката и работел като дисководещ. От рождението си живеел със семейството си, уважавал родителите си и помагал в домакинството. Изненадващата му смърт съкрушила ищците, които се затворили в себе си, изпаднали в депресия и не се срещали с други хора. Майката посещавала психолог и ѝ били предписани медикаменти. С оглед определяне на справедливо обезщетение съдът е отчел, че се касае до загубата на дете, която без съмнение е непрежалима и непреодолима до края на земния път на родителите, като се вземе предвид младата възраст на загиналия - момче на 18 години и на родителите му - 47 г. и 43 г. Приел е, че ищцата е посещавала психолог, като е посочил, че не може да прави изводи за психологическото ѝ състояние от представените документи, наречени психологически статус и съответно да приеме вреди, различни от обичайните в такива събития. Констатациите на заключенията на психолози нямат значение на експертно заключение, тъй като не са изготвени от назначено в съдебното производство от съда вещо лице. Въззивният съд е посочил, че обезщетението следва да се определи при преценка на цялостната обществена и икономическа обстановка в България. Приел е, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди с оглед актуалната съдебна практика по сходни случаи за събития от същия период, както и на изложените по-горе фактори, е 120 000 лева за всеки от ищците, поради което въззивната жалба на ищците е неоснователна. Неоснователно е позоваването им на ръста на инфлацията, тъй като обезщетението следва да се определи към датата на деликта, а последиците от инфлацията се компенсират от законната лихва, която е в пъти по-голяма от възнаградителната лихва по влогове например. Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както и със съдебната практика по сходни случаи. По спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия са разпитани двама очевидци – водачът на автомобила и друг пътник в него. И двамата не си спомняли много подробности за случая, а впоследствие са им разказвани такива, вкл. за пиенето на една маса на загиналия и водача на автомобила. При тези показания и при липса на други доказателства, които да ги опровергават или разколебават тяхната стойност, съдът е посочил, че не може да приеме възражението за принос за возене при водач, повлиян от алкохол, за доказано. Приел е оплакването на ответника за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените от касаторите в изложението въпроси, обобщено се свеждат до правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обусловил изхода на спора, поради което изпълнява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, в която са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелствата, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Следователно не е налице твърдяното отклонение по приложението на чл. 52 ЗЗД със задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС. Не е налице соченото от касаторите противоречие с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, относно значението на лимитите на застрахователна отговорност, с които се приема, че при прилагане критерия на чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите нямат самостоятелно значение. Те са ориентир за конкретната икономическа конюнктура.Въззивният съд е съобразил съществените критерии, съгласно установената практика на ВКС, при определяне на обезщетението на търпените от ищците неимуществени вради. Следва да се посочи още, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване. Правилността на акта подлежи на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При наличието на трайна и последователна съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, в това число и задължителна такава, на която въззивното решение не противоречи, не се обосновава извод за наличие и на поддържаното от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват, нито такива следа да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, доколкото същият не е депозирал писмен отговор в срок, респ. не е направил искане за присъждане на разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.