Определение № 769 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2175/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 46066/01.06.2020 г. на М. Л. Георгиева, чрез адв. Я. Я., срещу въззивно решение № 1882/09.03.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6368/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която в режима на лични отношения на бащата В. Д. Паташев с детето Л. В. Паташева се включва и престой на детето в дома на бащата всяка първа седмица от месеца от понеделник до петък, с преспиване. В останалите части - относно мерките за упражняване на родителските права и предоставянето им на майката М. Георгиева, определеното местоживеене на детето при нея и осъждането на бащата да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв., включително за режима на лични контакти, извън атакуваната с касационната жалба част - първоинстанционното и въззивното решение не са обжалвани. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроса за допустимостта съдът да определи режим на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, който по продължителност се равнява (или почти) на времето, което детето прекарва с родителя, на когото са предоставени родителските права, т.е. по същество да е определен режим на т. нар. „споделено родителство“. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение противоречи на ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и ППВС №1/1974 г. Ответникът по жалбата – В. Паташев, чрез адв. В. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Спорът между страните касае режима на лични отношения на детето с бащата в частта, с която е определен престой в дома му, освен през втората и четвъртата седмица от месеца от петък до неделя вечерта, още и всяка първа седмица на месеца от понеделник от 9.00 часа (ако детето е на училище – след учебните занятия) до 19.00 часа в петък. Въззивният съд, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади и заявеното от страните и детето при изслушването им по реда на чл. 59, ал.6 СК, е приел, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и подходящи жилищни условия за престой на детето с преспиване; че същият може да разчита и на подкрепа от родителите си, когато детето пребивава в дома му; че до момента се е проявявал като отговорен и загрижен за развитието и възпитанието на Л. родител и активно е участвал в грижите по отглеждането й; че между двамата има създадена стабилна емоционална връзка на доверие и обич; както и че не е установено контактите с бащата да създават каквито и да е рискове за живота или здравето на детето. Отчетено е, че Паташев е материално обезпечен, живее самостоятелно в тристаен апартамент в центъра на [населено място], в който има обособена детска стая за Л.; училището на детето е наблизо; в дните от режима на свиждане той я води и прибира от училище, помага й в подготовката на уроците и домашните, следи за здравословното й състояние и за предписания режим. Съдът е посочил, че майката е заявила изрично, че нищо не я притеснява относно жилищните условия при бащата и поведението му спрямо детето, нито то е демонстрирало пред нея нежелание за срещите с баща си и преспиването в дома му. Обсъдено е и заключението на приетата съдебно–психологична експертиза, според която между детето и бащата е създадена силна доверителна емоционална връзка и изцяло в интерес на Л. е тази връзка и нормалните отношения с баща й да бъдат запазени и развивани. При тези данни, въззивният съд е направил извод, че няма пречка и е в най-добрия интерес на детето (с оглед възрастта и потребностите му) режимът на лични контакти с бащата да е по-разширен, като включва и престой с преспиване всяка първа седмица от месеца от понеделник от 9.00 часа (ако детето е на училище – след учебните занятия) до 19.00 часа в петък. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос, касаещ възможността съдът да определя режим на т.нар. „споделено родителство“, не обуславя допускането на касационния контрол. С решението си въззивният съд не е определил такъв режим, нито времевата продължителност на мерките за лични контакти на бащата с детето биха могли фактически да се квалифицират като постановено от съда „споделено родителство”. Режимът на лични отношения с бащата включва правото му да взема детето всяка първа седмица от месеца от понеделник до петък; всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца от 9.00 часа в петък (а ако детето е на училище – след края на учебните занятия) до 18.00 часа в неделя, т.е. сумарно бащата може да прекара с детето 10 -11 дни в месеца, а майката – останалите 20-21 дни. Очевидно е, че по продължителност времето, което детето ще прекарва с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права, нито се равнява, нито „почти съвпада“ с времето, което е определено за родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права. Предвид това, поставеният в изложението въпрос не кореспондира с установеното по делото и решаващите изводи на съда, поради което не може да обоснове общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Извън това, в практиката си ВС и ВКС константно са приемали, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. При раздяла между родителите, запазването на връзката и нормалните отношения с детето е в неговия най-добър интерес (освен ако родителите не създават риск за отглеждането и възпитанието му, респ. не са лишени от родителски права и др.). По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най - широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения в случая са изцяло съобразени от въззивния съд при определяне на мерките по режима на лични контакти между детето и бащата, поради което предпоставки за селектиране на касационната жалба не са налице. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение