Определение № 263 от 07.03.2011 г. на ВКС по д. № 1390/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград /ОС/ по гр.д. №1390/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен за предявената част от 8 040 лв. – при пълен размер 14 522 лв., искът на касатора срещу Е. Г. по чл.31, ал.2 от ЗС - за обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен за периода 3.08.04 г. – 3.08.09 г. Прието е, че искът е погасен с общата петгодишна давност, изтекла от писменото поискване до ответницата на 16.08.2000 г. до завеждането му на 3.08.09 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Налице е и основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – материалноправният въпрос от кога се дължи, за какъв период и как се погасява по давност искът по чл.31, ал.2 от ЗС е решен във втората му част- за периода на дължимост, в противоречие с приетото в практика на ВКС по чл.290 от ГПК за неограниченото действие във времето на писменото поискване – Р по гр.д. №573/09 г. на трето г.о., и това е от значение за спора. Затова ВКС на РБ, трето г.о.