Определение № 129 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 87/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Н. Й., П. Д. З., Р. П. Г. и С. К. Х., всички чрез адв. Н. Г., против определение № 300 от 13. 12. 2011 г. по гр. д. № 653/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба и е прекратено производството по цитираното дело. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба Й. Н. Й. и Н. Й. Н., чрез адв. Т. Ц., изразяват становище за законосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е прекратил производството по гр. д. № 653/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. В мотивите към определението е прието, че решението на въззивния съд е постановено по гражданско дело, образувано по предявени от Н. Й., П. Д. З., Р. П. Г. и С. К. Х. искове с правни основания чл. 30, ал. 3 ЗС – за заплащане на суми от по 520, 72 лв. на всеки един от ищците, както и искове с правни основания чл. 59 ЗЗД – за заплащане на суми от по 1824, 28 лв. на всеки от ищците. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и на пар. 25 ПЗРЗИДГПК и предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 19. 01. 2011 г., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Неоснователен е доводът, че от значение при преценка на обстоятелството дали е налице висящо касационно производство по смисъла на пар. 25 ПЗР на ЗИД на ГПК е датата, на която започва да тече срокът за подаване на касационна жалба, а не датата на подаване на касационната жалба. Висящността на производството по делото се пренася от въззивната в касационната инстанция с подаване на касационна жалба и в това се състои т. нар. деволутивен ефект на касационната жалба. До този момент няма висящо касационно производство. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение