Определение № 4206 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. Б. Т., чрез адв. Ж. Бюлекова, срещу определение № 977 от 17.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 815/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 4741 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 8882/2023 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г., подадена от Б. Б. Т. срещу разпореждане, инкорпорирано в постановено по делото решение № 663 от 05.02.2024 г., за унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, касаещи неуспешното издирване на рождения родител. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следния въпрос: „Подлежи ли на самостоятелно обжалване съдебният акт, с който е отказан достъп до цялото дело, като е разпоредено унищожаване на постъпили справки, съдържащи информация за рождения родител на молителката в производство по чл. 105 СК?“. Поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като същевременно жалбоподателят твърди, че по въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 895/2024 г. и определение № 2970 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1629/2024 г. и двете по описа на III г.о. Жалбоподателят се позовава и на приетото в определение № 38 от 09.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3341/2023 г. по описа на Апелативен съд – София. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. В обжалваното определение въззивният съд е установил, че в производството пред Софийски градски съд, образувано по молба на Б. Б. Т. с правно основание чл. 105, ал. 1 СК, е постановено решение № 663/05.02.2024 г., с което е допуснато на основание цитираната разпоредба разкриване на информация за произхода на молителката. С решението е постановено и незабавно връщане на гражданско дело № 13063 по описа за 1983 г. на Софийски градски съд, 50 състав, поради отпадане на нуждата от него, както и унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, касаещи неуспешното издирване на рождения родител. Констатирано е, че постановеното решение е обявено на страните в съдебно заседание на 05.02.2024 г., като молителката Б. Т. е подала частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г. срещу съдържащото се в посоченото решение разпореждане за унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, касаещи неуспешното издирване на рождения родител на молителката, с твърдения за незаконосъобразност на същото. Изтъкнати са мотивите на Софийски градски съд за недопустимост на частната жалба от 22.02.2024 г. поради насочването ѝ срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото атакуваното разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена възможност в закона за неговото обжалване. Освен това съдебният акт бил обявен в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 12.02.2024 г., а жалбата е подадена на 22.02.2024 г. и съответно същата е просрочена. При тези данни въззивният състав е намерил обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно. Съобразил е също, че съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 279 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определения, респ. разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или чието обжалване е изрично предвидено в закона, а в случая се касае за обжалване на разпореждане, съдържащо се в постановеното по делото решение, с което е постановено незабавно връщане на изисканото гражданско дело поради отпадане на нуждата от него, както и унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, относно неуспешното издирване на рождения родител. Обоснован е извод, че се касае за разпореждане, което не въздейства преграждащо върху развитието на производството, съответно не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 279 ГПК, като в закона не е предвидена и изрично неговата обжалваемост, т. е. не е налице и хипотезата по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 279 ГПК. Доколкото обжалваният съдебен акт е приет за необжалваем, въззивната инстанция е намерила за ирелевантен въпросът дали частната жалба срещу него е подадена в законоустановения срок или не и с тези мотиви е потвърдил обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от частния жалбоподател въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, доколкото в обжалваното определение е прието, че разпореждането, с което е постановено унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, не въздейства преграждащо върху развитието на производството, нито в закона е предвидена изрично неговата обжалваемост, тоест – налице е общият критерий по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. От друга страна, налице е и соченото от страна на жалбоподателя противоречие по поставения въпрос между обжалваното въззивно определение и приетото в определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 895/2024 г. на III г.о. на ВКС, на което страната се позовава. Настоящият състав възприема изложеното в мотивите на цитираното определение на III г.о. на ВКС, че съгласно чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС, страните разполагат със субективно право на достъп до информацията по съдебните дела и на получаване на преписи от приложените към тях книжа. В тази връзка обоснован е изводът, че съдебният акт, с който това право не се удовлетворява има преграждащ характер, тъй като засяга по отрицателен и неблагоприятен начин правото на достъп до информация на страна по делото съгласно чл. 77, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС, и съответно подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. При този отговор на така поставения въпрос следва, че неправилно съставът на апелативния съд в обжалваното определение е формирал извод за необжалваемост на процесното разпореждане, с което е постановено унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, касаещи неуспешното издирване на рождения родител на молителката. Въпреки изложеното настоящият състав намира, че правилно като краен резултат въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на подадената от Б. Б. Т. частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г. срещу разпореждането, инкопорирано в постановеното от първата инстанция решение по съществото на спора. Следва да се посочи, че постановеното от Софийски градски съд решение в обжалваната част, касаеща унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, има характер на разпореждане и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. В случая решението е обявено на страните в проведеното последно съдебно заседание на 05.02.2024 г., на което, видно от съдебния протокол, е присъствала упълномощената от молителката адв. Ж. Б.. В тази връзка срокът за обжалване е изтекъл на 12.02.2024 г. /понеделник/, който е присъствен ден, а подадената на 22.02.2024 г. частна жалба с вх. № 20942 като просрочена е процесуално недопустима и подлежи на връщане на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и чл. 279 ГПК. При тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частната жалба на Б. Б. Т., е правилно като краен резултат, макар и при различни мотиви, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,