Определение № 4031 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба № 73945 от 02.06.2026 г., подадена от М. И. И. чрез пълномощника му адв. К. К. против определение № 10612 от 15.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2553/2026 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 1376 от 13.01.2026 г. по гр. д. № 45268/2024 г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение искането на частния жалбоподател да се открие производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на саморъчно завещание от 08.02.2010 г. и същото е изключено от доказателствата по делото. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по следния въпрос, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Длъжен ли е съдът, съобразно принципа на служебното начало, да приобщи към доказателната съвкупност по дело за делба саморъчно завещание, чиято автентичност е оспорена от страната, която не черпи права от завещанието, а страните, които черпят права от същото, заявяват че няма да се ползват от това завещание, при положение че от включването на въпросното завещание в доказателната съвкупност зависи размерът на квотите на лицата, черпещи права от него? Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане до касация. Ответниците Ю. П., Е. Ф. и А. Б. чрез пълномощника си адв. С. Х. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят обжалваното определение да не бъде допускано до касационна проверка. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Пред първоинстанционния Софийски районен съд е предявен иск за делба на съсобствен имот. По представеното от ответника по иска М. И. завещание, съставено в полза на Ю. П., истинността (автентичността) на което представящата го страна е оспорила с искане да се открие производство по чл.193, ал.1 ГПК, Ю. П. е заявил, че няма да се ползва от документа. С определение от 13.01.2026 г. съставът на районния съд е оставил без уважение искането за откриване на производство по оспорване на завещанието и е изключил същото от доказателствата по делото. По частна жалба на М. И. въззивният съд е потвърдил така постановеното определение, което приел за обжалваемо, позовавайки се на определение № 2877 от 09.11.2017 г. по ч.гр.д. № 2877/2017 г. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради съмнения за недопустимост на постановения въззивен акт като постановен по необжалваем акт на районния съд. Критериите за обжалване на постановените от съда определения са посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и в случаите, изрично посочени от закона /т. 2/. Определението за отказ да се открие производство по чл.193 ГПК и изключване на документа от доказателствата по делото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба пред въззивния съд. Определението не е преграждащо - то обективира произнасяне по реда на чл. 159 ГПК. За този вид определения законът не предвижда и възможност за самостоятелно обжалване. С определение № 250 от 25.09.2015 г. по ч.гр. д № 3965/2015 г., II г.о на ВКС е прието, че целта на производството по чл. 193-194 ГПК е във висящ процес да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал, съответно определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от значение за доказването. След като производството по чл. 193-194 ГПК е част от доказателствения процес, то произнасянето на съда по искане да се открие производство по оспорване на документ, е по реда на чл. 157 ГПК, съответно чл. 267 ГПК. Определенията по чл.157 ГПК и чл.267 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото самостоятелно обжалване не е предвидено, а същите не преграждат хода на делото. Правилността на процесуалните действия, извършени с тях, се преценява по повод обжалване на постановеното съдебно решение. Настоящият състав споделя напълно така даденото разрешение, което се поддържа и в определение № 251/20.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3506/2013 г., ІІ г.о. на ВКС, определение № 115/17.03.2020 г. по гр.д. № 3425/2019 г., ІІ г.о. на ВКС, определение № 648/25.10.2019 г. по ч.т.д. № 2251/2019 г., II т.о. на ВКС, определение № 50052/14.02.2023 г. по гр.д. № 2099/2022 г., II г.о. на ВКС; определение № 1903/05.07.2024 г. по ч.т.д. № 1248/2024 г., II т.о. на ВКС. Застъпеното в определение № 528/09.11.2017 г. по ч.гр.д. № 2877/2017 г. на ВКС, IV г.о. становище, че определението за отказ да се открие производство по чл. 193 ГПК е преграждащо, тъй като препятства възможността за предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК в отделно производство, и поради това подлежи на самостоятелно обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, е изолирано и не се поддържа от настоящия състав. Възможността за обжалване на определението не е уредена изрично в процесуалния закон, което изключва и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Като е счел, че определението за отхвърляне искането за откриване на производство по оспорване на завещанието и за изключване на същото от доказателствата по делото подлежи на самостоятелно обжалване, и се е произнесъл по същество, потвърждавайки първоинстанционното определение, съставът на Софийския градски съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение