Определение № 75 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. О. против решение № 361/12.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3806/2020 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че на основание чл.45 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 3000 лева, за претърпени от него неимуществени вреди. Съдът е приел, че в конкретния случай, извършването на деликт от ответника е установено по несъмнен начин, с влязлата в сила осъдителна присъда по НЧХД №12712/2013 г. на СРС, НО, 110 с-в., като в тази връзка е прието, че претърпените от ищеца обичайни вреди от накърняването на честта и достойнството му от обидните изрази, съдържащи се в процесните изявления на ответника, не се нуждаят от доказване, но същите са и доказани от събраните по делото доказателства - интензивните негативни емоции – гняв, възмущение, обида, психологически дискомфорт, огорчение, подтиснатост, се установяват от събраните по делото гласни доказателства. С оглед на тези съображения, съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, който размер съдът е приел, че е съобразен с обичайните вреди, които човек търпи от накърняването на честта и достойнството му, и доброто му име в обществото, като съобразява качеството на ищеца на публична личност, заемала отговорна държавна длъжност /министър на икономиката/, във връзка с която му дейност са направени процесните изявления, като израз на публичния дебат по темата за енергетиката, и от друга страна – качеството на ответника на политик, извършил деянията в изпълнение на осъществявания обществен контрол върху осъществяваното от ищеца управление на тази икономическа дейност. В изложението на касационните основания се поставят правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определянето на обезщетение по справедливост при претърпени от ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че при прилагането на тази разпоредба съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в това производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2000 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, състав на ВКС