Определение № 1059 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 663/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. ,Я. П. П. и Д. П. Д. срещу решение №1720 от 23.12.2009г по гр.дело № 2148/2009г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.08.2009г по гр.д.5813/2008г на В. районен съд. Срещу касаторите е уважен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по отношение на преживелия прехвърлител Е. Н. за 1 /2 ид. част, като ответниците са наследници на починал длъжник по престацията за издръжка и гледане. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за легитимацията на ответниците по този иск в качеството им на наследници по закон ,ако същите не са приели наследството на своя праводател, длъжник по алеаторния договор. Вторият материален въпрос е следва ли при смърт на длъжника по същия договор, наследниците му да получат покана да встъпят в задълженията му ,за да се приеме положението им на изпаднали в забава .Като правен проблем се поставя необходимостта от коригиране на съдебната практика по прилагането на чл. 95 от ЗЗД във връзка с алеаторните договори за издръжка и гледане при неоснователен отказ на кредитора да приеме уговорените грижи, като от длъжника се изисква да предява иск за трансформация. Според касаторите резултатно от тази практика е неравнопоставеното третиране на длъжника, основания по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса по изложението са поставени по проблематика, чието разискване няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, изследвал изпълнението на алеаторния договор при въведените в отговора на исковата молба фактически твърения, а именно че ответниците са изпълнявали грижите доколкото са били желани и поискани от ищцата след смъртта на другия прехвърлител, че не са получавали съдействие за изпълнение ,евентуално че прехвърлянето по договора не е било единствено с оглед грижи и издръжка в бъдеще време, а и за грижи преди сключването му. Ответниците, сега касатори, не са въвели с отговора по чл. 131 от ГПК спорен предмет по въпроса за наличието на правоприемство в задължението за издръжка и гледане предвид „неприемане” на наследство, нито са оспорили, че знаят за задължението на праводателя си спрямо ищцата и неговата изискуемост. След като не са въвели, са основали защитата си по иска на обстоятелствата ,чието значение повдигат като правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, касаторите не могат са обосноват и връзката, която отговорите на въпросите им в хипотеза на допускане по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва произведат спрямо конкретно обжалваното от тях разрешение. Без конкретни съображения за връзка със спорния предмет е и общо извежданата проблематика по чл. 95 от ЗЗД, по въпроса за евентуалните действия на длъжника по алеаторния договор, освобождаващи го от последиците за неизпълнението. Не става ясно, какво отношение тук има „равнопоставеността” на страните по договора в матералноправен смисъл, когато по двустранен възмезден договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, едната страна е изпълнила изцяло задълженията си още при сключването му ,а другата страна следва да изпълни своите задължения с ежедневен, постоянен, непрекъсваем характер за в бъдеще, но не ги изпълнява .Равното третиране на страните при упражняване на правата им на кредитор или длъжник по закон, не е аргумент за приравняване последиците и приложното поле на различни правни институти,каквито са забавата на кредитора и неизпълнението на длъжника. В заключение, липсва основание да допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.