Определение № 348 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1227/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. Д. от [населено място] срещу определение № 1202 от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 3176/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав определение № 2566 от 10.05.2019 г. по т. д. № 822/2019 г. С първоинстанционния акт е върната исковата молба, въз основа на която е образувано производството по предявените от частния касатор искове: главен иск – за отмяна на решения на Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители (И.) от 22.04.2019 г. и евентуален иск – за прогласяване нищожността на същите решения. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен поради необоснованост и противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода за недопустимост на предявените искове, с които се атакуват решения на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Позовавайки се на разпоредби от Конституцията на Република България (чл. 120, ал. 1,чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1), както и на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, частният касатор счита, че доколкото по отношение на реда за обжалване решенията на Общото събрание на И. е налице празнота в специалния закон (Закона за независимия финансов одит), то следва да се приложи редът, предвиден в общия закон – Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 25, ал. 6), предвид обстоятелството, че статутът и правомощията на органите на И. са изцяло идентични с тези на сдружение с нестопанска цел. Като обосноваващ допускане на касационния контрол, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, частният касатор поставя въпроса: „Следва ли съдът, по какъв ред и начин, да осъществява контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители съобразно разпоредбите на общата клауза на обжалваемост по чл. 120, ал. 1 от Конституцията като основен закон, както и член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за правото на достъп до съд, пряко приложим по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди определението на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по предявените от П. Л. Д. искове за отмяна на решения на Общото събрание на Институт на дипломираните експерт-счетоводители (И.) от 22.04.2019 г., евентуално за прогласяване нищожността на същите решения, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция за недопустимост на претенциите. Решаващият състав е посочил, че И. на дипломираните експерт-счетоводители (И.) е професионална организация, създадена като самостоятелно юридическо лице по силата на специален закон – Закона за независимия финансов одит, като в същия не е предвидена възможност решенията, взети от Общото събрание на Института, да бъдат атакувани по съдебен ред. Счел е, че са неприложими и разпоредбите на ЗЮЛНЦ и на Търговския закон предвид липсата на изрично препращане към тях, а също и по аналогия, тъй като с оглед начина на възникване, на прекратяване на членството, с оглед функциите и целите му, И. няма характеристиките на юридическо лице с нестопанска цел, нито на търговец. Според въззивния съд, защитата на членовете на И. се осъществява по предвидения в специалния закон ред чрез възможността за обжалване на определени актове, които засягат придобиването на правоспособност, вписване, отписване от регистрите, водени от И., дисциплинарната отговорност на одиторите и налагането на административни мерки и наказания, а по отношение функциите на Института във връзка с обучението, организацията и контрола върху упражняването на дейността на неговите членове и спазването на професионалната етика – чрез предвидения в закона публичен надзор от държавен орган и чрез възможността за обжалване на част от решенията на последния, което изключва защитата на членствени права пред гражданския съд. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото е свързан с допустимостта на предявените искове, но по отношение на него не са осъществени поддържаните две конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Първото основание е напълно недоказано, тъй като посочените от частния касатор актове са решения на Европейския съд по правата на човека, а не актове на Съда на Европейския съюз, единствено които са релевантни за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Що се отнася до второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не може да се счете за осъществено предвид наличието на вече формирана практика на касационната инстанция по поставения въпрос. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 253 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, I т. о., при спор, касаещ обжалваемост решенията на колективен орган на друга съсловна организация (Българския лекарски съюз), е прието, че с оглед конститутивния характер на иска за отмяна решение на колективен орган на юридическо лице, материалните и процесуалните предпоставки за предявяването му следва да са изрично регламентирани (чл. 124 ал. 3 ГПК) в съответния закон, уреждащ отношенията между членовете и колективния орган на юридическото лице. Според състава, разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия, а такова сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и сдружението, създавано на съсловен принцип, по силата на специален закон, в който членството е задължително, не е налице. Настоящият състав споделя изводите в посочената практика, с оглед на което и предвид съобразяването й в обжалвания въззивен акт, приема, че липсва основание за допускането на същия до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение