Определение № 35 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2680/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Н. А. Д. чрез адв. Р. Н. обжалва определение № 60180 от 27.09.2021 г., постановено по т.д. 1885/21 г. на ВКС, 1 ТО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 260748/02.06.2021 г. по гр.д. 2474/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по т.д. 1885/21 г. по описа на ВКС, I ТО на ВКС. Счита определението за неправилно, тъй като бил изложил оплаквания срещу съдебното решение, а именно, че няма мотиви и спорът е търговско-правен. Основната му защита била, че въззивният съд бил постановил решението си с грешна правна квалификация. Признава, че спорът е търговски, но счита, че касационната инстанция следвало да допусне касационно обжалване и след това да уважи касационната жалба и отмени обжалваното решение, на сочените в касационната жалба основания. С определения като обжалваното съдът предрешавал един правен спор. Моли да се отмени определението. „Терем Хан Крум“ ЕООД чрез адв. Т. Д. оспорва частната жалба. Счита, че същата е неоснователна. Нямало грешна правна квалификация. Трайна и непротиворечива била практиката, че понятието „търговско дело“ е по-широко от понятието „търговски спор“. Настоящият спор имал характер на търговско дело, тъй като претендираното вземане произтичало от правотоношение, възникнало между страните, една от които е търговско дружество, във връзка със сключен договор – връщане на дадено при начална липса на основание. Предявеният иск бил под определения минимален размер на касационно обжалване 20 000 лв. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 15.10.2021 г. Частната жалба е подадена на 19.10.2021 г. по пощата. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал.1 от ГПК срок. С обжалваното определение друг състав на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба е недопустима. За да направи този извод, съдът е приел, че в случая е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, получени без основание във връзка с договор за управление на търговско дружество. Приел е, че спорът е свързан с вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие или свързан с такъв договор, каквито са вземанията за връщане на неоснователно платени суми по него. Така очертаният предмет на спора обуславял търговския характер на делото, за което определящи са търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложимостта на разпоредбите на ЗЗД относно договора за поръчка. Позовал се е на практиката, изразена в определение по ч.т.д. 275/18 г., I ТО на ВКС, ч.т.д. 201/16 г., II ТО на ВКС. Приел е, че делото е търговско и с оглед цената на иска 8 351,48 лв, под 20 000 лв - определения праг за касационно обжалване, касационната жалба е недопустима. Върховният касационен съд на Р България, след като извърши проверка на обжалвания акт, намира, че същият е правилен. Правилно с оглед очертания спор по делото, съставът на ВКС е преценил, че делото е търговско по своя характер. Съгласно трайната практика на ВКС, израз, на която е определение 1129 от 17.12.2012 г. по ч.т.д. 913/12 г., по описа на II ТО на ВКС, както и посочената в обжалваното в настоящето производство определение, „търговско дело“ като понятие не е легално дефинирано, но това понятие е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“ по смисъла на чл.365 ГПК, т.к. може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове, които се разглеждат по реда на особеното исково производство по Глава тридесет и втора, но и такива търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, съгласно определението на ТЗ и спорове между търговци. Това означава, че всички дела по спорове, относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ, са търговски. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал.1 от ТЗ и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал.1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Но не само делата, основани пряко на търговски сделки, а и тези, които са свързани с тях. В случая, делото е свързано с търговска сделка. Една от страните е търговец. В настоящето частно производство, въпросът относно това правилно ли е определена от въззивния съд правната квалификация на предявения иск не може да се разглежда. Но с оглед данните по делото следва да се приеме, че предявеният иск е свързан с договор за възлагане на управлението, сключен между търговско дружество и физическо лице. Спорът между страните засяга търговска сделка. Установяването на този факт, както и с оглед данните по делото, че искът е свързан с тази търговска сделка, както и качеството търговец на една от страните обуславят направения от състава на ВКС извод, че делото е търговско. След като правилно е определил видът на делото, правилно съставът на ВКС е приложил императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определяйки че при цена на иска под 20 000 лв, в случая 8 351,48 лв, е изключено касационно обжалване на решението на въззивния съд. Нормата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК изключва възможността за касационно обжалване. За част от делата, каквито са търговските дела с цена на иска под 20 000 лв, законодателят е изключил касационното обжалване с оглед изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Доводите на частния жалбоподател, че не може да осъществи защитата си срещу неправилния съдебен акт, са неоснователни. Съгласно трайната практика на ВКС, допустимостта на инстнационния контрол не е обусловена от вида на порока на обжалвания акт, а от това дали е допустимо обжалването, така както е определено от законодателя. В този смисъл доводите са неоснователни. По изложените съображения обжалваният акт следва да се потвърди. Върховният касационен съд на Р България