Определение № 779 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6739/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение29.11.2013 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3129 от 13.02.2013 г. по ч. гр. дело №805/2013 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. . 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С., срещу определение №3129 от 13.02.2013 г. по ч. гр. дело №805/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.11.2012 г. по гр. дело №42853/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на Н. Б. А. и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба. Софийският градски съд е приел, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Ищецът не е отстранил допуснатите нередовности в първоначално дадения и в продължения срок. Съдът не е длъжен да уведомява страната за продължения срок. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос дали когато новоопределеният срок по реда на чл.63 ГПК е същият като първоначалния съдът трябва да уведоми страната. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по него има трайно установена съдебна практика, според която съдът не е длъжен да уведомява страната за продължаването на срока, независимо от това дали новоопределеният срок е по-дълъг или не от първоначалния. Това е така, защото в разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК изрично е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.