Определение № 32 от 27.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 262 718 от 01.04.2021 г., подадена от Х. И. Г. и А. И. С. – в качеството им на наследници на Г. Т. В., приподписана от адвокат Д. Д. от АК - Л..

Ответниците по касация В. С. И., Л. М. Г., М. М. Л., С. П. К., К. П. П., Е. К. П., С. С. И., Ю. С. Т. и И. С. В. са получили преписи от жалбата, но не са подали отговори.

Участващия във втората фаза на делбата К. Б. И. - трето лице-помагач на ищеца В. С. И., е получил препис от жалбата, но не е подал отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

С касационната жалба, подадена от наследниците на съделителката Г. Т. В., се атакува въззивно Решение № 260 051 от 24.02.2021 г. по в.гр.д.№ 317/2020 г. на Окръжен съд – Враца в частите, с които: (1) са определени сумите, които се дължат за уравнение на дяловете на останалите съделители във връзка с постановеното възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК, както и (2) частично са отхвърлени претенциите на Г. Т. В. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Първоинстанционното Решение № 623 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на съделителя Г. Т. В. е възложен процесния по делото делбен недвижим имот, а именно – ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], с адрес: [населено място], целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор **със застроена площ от 58 кв.м. Съделителката Г. Т. В. е обжалвала акта на първата инстанция относно сумите, присъдени като уравнение на дяловете на останалите съделители.

Районният съд е уважил и предявени от Г. Т. В. срещу останалите съделители искове по сметки, които е квалифицирал по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на подобренията, извършени от Г. Т. В. в делбения имот, като е осъдил В. С. И., С. С. И. и Ю. С. Т. да й заплатят по 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане; Л. М. Г., М. М. Л. и С. П. К. да й заплатят по 287,19 лв., ведно със законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане; К. П. П. и Е. К. П. (като наследници на починалия в хода на процеса съделител К. П. Н.) да заплатят общо 287,19 лв. (или по 143,60 лв. всяка от тях), ведно със законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане.

В рамките на въззивното производство са дадени указания във връзка с констатирани нередовности на предявените от Г. Т. В. искания по сметки. С оглед направените уточнения, съдът е приел, че претенциите са две групи: (1) искания за необходими разноски с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, включващи следните позиции: ремонт на покрива, изразяващ се в отстраняване на повреди в носещата конструкция на покрива и подмяна на керемиди на стойност 3 000 лв.; ежегодна поддръжка и ремонт на дограмите в къщата, изразяваща се в смяна на счупени стъкла, ремонт на повредени брави, боядисване на врати и черчевета на стойност 1 200 лв.; ежегодна поддръжка и ремонт на ВиК частите (подмяна на кранове на батерии, нови части) на стойност 220 лв.; поддръжка на външна тоалетна – 11 пъти извършено почистване на шахтата с помощта на наета механизация на стойност 880 лв.; ремонт на ограда към съседите И. и Т. Д. – 1 топ телена мрежа и дървени колци на стойност 300 лв., или общо – 5 600 лева, както и (2) искания за полезни разноски (подобрения) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, включващи: засаждане на трайни насаждения – 4 плодни дръвчета и 5 лози на стойност 1 200 лв.; поддръжка на дворното място и обработка два пъти годишно на стойност 1 400 лв.; изграден асмалък от 30 метални тръби на стойност 1 500 лв.; изграждане на 2 бр. бетонни алеи с обща дължина около 10 м. и ширина 1 м. на стойност 600 лв.; изграждане на две стопански постройки с обща квадратура около 4 кв. м., изградени от тухли и водоустойчив шперплат и ламарина за покрив на стойност 1 000 лв., или общо - 5 700 лева. Исканията по сметки са насочени срещу останалите съделители, като се търси осъждане съобразно квотите в съсобствеността, съобразно което исканията възлизат съответно на следните суми: срещу В. С. И. и С. С. И. – по 10/48 части, т.е. 1 166,67 лв. и 1 187,50 лв.; срещу всеки от съделителите Л. М. Г., М. М. Л. и С. П. К. – по 3/48 части, т.е. 350 лв. и 356,25 лв., срещу К. П. П. и Е. К. П. – общо 3/48 части, т.е. общо 350 лв. и общо 356,25 лв. С въззивното решение исканията по чл. 30, ал. 3 ЗС са уважени общо за 2 847 лв., а тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД – общо за 1 950 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се атакува произнасянето по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, л. 2 ЗЗД. Касае се за обективно и субективно съединени претенции, които нямат обуславящо значение за произнасянето по иска за делба, всяка от които поотделно е с цена под установения с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на обжалването по граждански дела в размер на 5 000 лв. (цената на исковете срещу В. С. И. и С. С. И. възлиза на по 1 166,67 лв. и 1 187,50 лв., като дори и сборът на тези суми е под 5 000 лв., а цената на исковете срещу Л. М. Г., М. М. Л., С. П. К., К. П. П. и Е. К. П. възлиза на по 350 лв. и 356,25 лв.). Ето защо в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата й част касационната жалба е процесуално допустима, като насочена срещу акт по извършване на съдебна делба. Произнасяйки се по предмета на спора и във връзка с оплакванията, заявени във въззивните жалби на ищеца В. С. И., на третото-лице помагач на ищеца - К. Б. И., и на Г. Т. В., въззивният съд е зачел извършените в хода на делото транслативни сделки – от В. С. И. в полза на К. Б. И., както и от Ю. С. Т. в полза на Г. Т. В., съобразно които е определен кръга от лицата, в полза на които се дължи заплащане на суми за уравнение на дяловете предвид извършеното възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд в тази насока не е предмет на подадената касационна жалба. Посочено е, че сумите за уравнение на дяловете, определени от районния съд, са изчислени на база заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, съобразно която средната пазарна стойност на поземления имот с построената в него еднофамилна жилищна сграда е 50 200 лв. Пред въззивния съд е допусната и приета повторна съдебно-техническа експертиза за стойността на делбеното имущество към датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители (съобразно заявеното от съделителката Г. Т. В. становище). С това заключение е установено, че действителната пазарна цена на делбения имот (терен и жилищна сграда) към 30.08.2019 г. е 40 860 лв. Оценката е аргументирана с констатациите, че жилищната сграда не е в добро състояние - старо строителство, без съвременни настилки и облицовки, едното от двете спални помещения не може да се ползва по предназначение, тъй като е паднал част от тавана, няма вътрешна баня и тоалетна. Дворното място не би представлявало интерес като място за производство, по-разпространения начин на ползване е затревено, а не като поддържано място за обработка. Въззивният съд е приел, че следва да основе решението си на оценката на делбения имот, дадена в заключението на изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ. Съображенията за това са, че повторната СТЕ е допусната от въззивния съд с мотива, че, тъй като решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта за дължимото парично уравнение (чл. 349, ал. 5 ГПК), то следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители. Такова задължение въззивната инстанция има поради суспензивния ефект на въззивната жалба, в упражнение на правомощията си на инстанция по същество (чл. 235, ал. 3 ГПК) и поради необходимостта от специални знания за изясняване на въпроса (чл. 195, ал. 1 ГПК). Задължението възниква, когато от релевантния момент (датата на настъпилата преклузия по правото на въззивно обжалване) е изминал значителен период от време. Чл. 349, ал. 5 ГПК е императивна правна норма, която провежда в делбеното производство материалноправния принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Задължението на въззивната инстанция възниква и винаги когато във въззивната жалба е направено оплакване, че определеното парично уравнение не съответства на действителната (пазарната) стойност на делбеното имущество. Настоящият случай е именно такъв предвид оплакванията във въззивната жалба на Г. Т. В.. Съдът е приел, че заключението, дадено пред въззивната инстанция, е обективно, компетентно изготвено и отговарящо на задачите, поставени от въззивния състав. Като неоснователни са определени доводите в подадената молба-възражение вх.№ 260989 от 03.02.2021 г. от съделителя Л. М. Г. и изложените в съдебно заседание от пълномощника на съделителя Г. Т. В. за неговата неправилност и немотивираност. Вещото лице е определило средната пазарна стойност на имота, като го е посетило два пъти, съобразило е местонахождението му, основните му характеристики, състоянието му към момента на оценката в сравнение с други подобни имоти на пазара към проверявания момент. Използвало е метода на вещната стойност и сравнителния метод, като е приело съотношение на двата метода 50:50, тъй като сградата не е в добро състояние и методът на вещна стойност влияе съществено върху крайната пазарна цена. В съдебно заседание експертът се е обосновал, че пазарната цена е занижена, тъй като една от двете стаи за обитаване в сградата е неизползваема, няма вътрешна баня и тоалетна и имотът е разположен срещу бензиностанция, като има непрекъснат поток от автомобили. Посочил е, че стойността на целия имот зависи от стойността на терена, като същата се занижава поради пазарната стойност на сградата, тъй като половината от нея е невъзможна за обитаване. Вещото лице при определяне на оценката на имота е взело предвид всички понижаващи и повишаващи цената фактори. По отношение на възражението на пълномощника на съделителя Г. Т. В., че водещи при определяне на стойността на имота е следвало да бъдат цените, на които съделителите В. С. И. и Ю. С. Т. са извършили разпоредителни сделки със своите идеални части от него, съдебният състав е намерил същото за неоснователно, тъй като цената по договорите за покупко-продажба се определя от съконтрахентите по тях, зависи изцяло от волята им и обстоятелствата, които самите те са съобразили при договарянето й, като не следва да бъде приемана за релевантна при определянето на средната пазарна цена на имота. При това съделителят В. С. И. е извършил разпореждане с наследствените си права като цяло, а не само с притежаваната от него идеална част от делбения имот. Оценката на вещото лице трябва да бъде изготвена въз основа на правна, техническа и икономическа информация, лични наблюдения и измервания, както и друга достъпна за целта информация, които фактори в случая то е анализирало и съобразило. Като неоснователно не е споделено и възражението на пълномощника на съделителя Г. Т. В., че не й е дадена възможност да зададе въпроси към вещото лице. В протокола от открито съдебно заседание от 05.02.2021 г. изрично е записано, че същата няма въпроси към експерта във връзка с изготвената експертиза. С оглед така възприетата оценка в размер на 40 860 лв., въззивният съд е намалил размера на дължимите от съделителката Г. Т. В. суми за уравнение на дяловете на останалите съделители.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача;

2. Следва ли въззивният съд да обсъди и съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Във връзка с въпрос № 1 следва да се има предвид, че съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в редица решения по чл. 290 ГПК (Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588/2011 г. на ВКС, III г.о., Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., вкл. посоченото от касатора Решение № 25 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2976/2019 г. на ВКС, IІ г.о.) вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, следва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. В случая въззивният съд е съобразил горепосочената практика на ВКС, и е извършил преценка дали заключението на повторната СТЕ е пълно, ясно и обосновано, обсъдил е и е преценил същото с оглед всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях, при формиране на изводите си по спорния въпрос относно действителната средна пазарна цена на процесното имущество. Несъгласието на касаторите с резултата от формираните решаващи изводи е основа на заявените от тях оплаквания, касаещи правилността на въззивния акт, проверката на която е извън обхвата на производството по селектиране на касационните жалби.

Поставеният от касаторите въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички възражения и доводи на страните не съставлява основание за допускане на обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г. на ВКС, Решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д.№ 3428/2014 г. на ВКС, II т.о. и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Въззивната инстанция решава материалноправния спор, при което излага фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнася по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към спорния въпрос за оценката на процесния имот, формирал е свои фактически и правни изводи, като е обсъдил възраженията и доводите на страните, които са от значение за спора. Изводите на съда са залегнали в мотивите на решението, които са подробни и ясни. Съдържанието им не сочи за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС относно обхвата на въззивната дейност.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение