Определение № 1220 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 911/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Ц. К., приподписана от адв. Д. Д. от АК - Варна срещу въззивно решение № 83/18.01.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2584/2009 г. Жалбата е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Математическа гимназия „Д-р П. Б.”, Варна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд е отхвърлил исковете на К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията, на които се позовава касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът дали служителят може да бъде уволнен, след като не е възстановено трудовото му правоотношение, не кореспондира на приетото в обжалваното съдебно решение. Въззивният съд е установил, че през 2007 г. И. К. е бил уволнен от директора на МГ „П. Б.” – Варна, на осн. чл. 328, ал. 2 КТ. Уволнението е признато за незаконно, заповедта отменена, а К. възстановен на заеманата до тогава длъжност с решение на съда по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В изпълнение на това, е била създадена длъжността „ел.техник” по щата на училището и със заповед от 03.06.2009 г. директорът е възстановил К. на длъжността. Несъгласието на касатора с така установените от въззивната инстанция факти и направените въз основа на тях изводи не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото се отнася и до обосновката в изложението за неправилност на обжалваното решение „поради материалноправно нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда, изложени под т.1.2.1 на жалбата и процесуалноправните нарушения, изложени под т. 1.2.2. на жалбата и по-конкретно нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК въпреки разкритите престъпни обстоятелства в двете инстанции”. Настоящият състав намира за нужно да изясни, че касационно обжалване не следва да се допуска и с оглед служебната проверка за допустимост на обжалваното решение, като постановено въпреки наличие на условия по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Такива данни по делото няма - касаторът твърди, че бил подложен на безпрецедентен административен произвол и действията на директора и помощник директора на гимназията представляват „престъпления по Наказателния кодекс”, от което прави извод, че решаващият съд е трябвало да сезира за тях компетентен държавен орган по чл. 124, ал. 5 ГПК”. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Мотивиран от горното, съдът