Определение № 424 от 30.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 173/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по жалба на [фирма] против постановеното на 13.01.2012 год. определение на състав на първо търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, по т.д.№ 1211 / 2011 год., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна против решение от 29.06.2011 год. по гр.д.№ 15058 / 2011 год. на СГС, въззивно отделение, ІV В състав. С оглед мотивите на касационната инстанция - за недопустимост на касационната жалба, на основание чл.280 ал.2 ГПК / ред. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. /, предвид цената на исковете - под обжалваемия праг и за граждански и за търговски дела, настоящата жалба е основана на възражение относно съобразимата при преценка за допустимост на касационното обжалване цена на иска. Според жалбоподателя, в случая същата се формира от сбора на сумите от главница и лихва, съществуването на изпълняемо право на ответника с предмет които ищецът оспорва, както и от гражданския характер на делото. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.275 ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения. Предявени са установителни искове с правно основание чл.124 вр.с чл.439 от ГПК, за установяване несъществуване изпълняемото право на кредитора - ответник - Държавна комисия по стоковите борси и тържищата спрямо ищеца, с предмет - вземане от 3500 лв. - наложена с наказателно постановление имуществена санкция на [фирма], за нарушение разпоредби на Закона за стоковите борси и тържищата и вземане от 3553,50 лв. - за лихва за забава в издължаването на главницата, поради изтекла погасителна давност по отношение всяко от двете вземания. Касае се за обективно кумулативно съединени установителни искове ,всеки с цена под 5 000 лева, предметът на които предпоставя граждански характер на делото, тъй като се оспорва изпълняемо право на ответника от задължения на ищеца с публичноправен характер. Обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Произходът на вземането – от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането – в случая - на института на погасителната давност / момент на изискуемост на вземането, срок на погасителната давност, съобразими евентуални факти по спирането или прекратяването й спрямо всяко от вземанията и др./, вкл. предпоставя различна приложима хипотеза, съответно различна правна норма на института. Липсва обективно тъждество на предпоставките, преценими с оглед погасяването на изпълняемото право за всяка от двете суми, с оглед което основанието на изпълняемото право и при иска с правно основание чл.439 от ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение