Определение № 50074 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. Н., чрез пълномощника му адвокат Ц. С., против решение № 110 от 29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 10 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 30.08.2021 г. по гр. д. № 100/2019 г. на Районен съд – Берковица за отхвърляне на предявения от Х. К. Н. против Е. И. Н. иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконна стопанска постройка, разположена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], както и незаконно извършеното преустройство на фасадата на сградата на източния близнак чрез построяване на преддверие към входната врата със застроена площ от 2 кв. м., построяване на тераса на втория етаж и навес към нея, поставяне на прозорци на сутеренния етаж на източния близнак, както и възстановяване на имота в състоянието му преди извършването на незаконното строителство, както и да се прекрати ползването на стопанската постройка за стопански нужди, включително и като дърводелски цех и да се преустанови навлизането през прозорците на сутеренния етаж в частта на имота, която попада в дял на ищеца. Е. И. Н. чрез пълномощника си адвокат Ж. С. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е споделил и е препратил на основание чл. 272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд, че изграденото от ответника остъкление пред входната му врата е изцяло разположено в частта от дворното място, определено му за ползване. Същото се отнася и до изградената на втория етаж тераса със навес. И двете макар и изградени в отклонение с архитектурния проект не засенчват имота на ищеца и с това не пречат на същия относно ползването му. Ирелевантно е твърдението, че същите загрозяват фасадата на къщата и намаляват пазарната стойност на неговия имот. По отношение на изградените в имота на сутеренния етаж прозорци от ответника, същите съответстват на архитектурния проект за неговата къща. Фактът, че гледат към дворното място, ползвано от ищеца по никакъв начин не смущава неговите права. По отношение на изградената в северозападната част на имота постройка на допълващо застрояване в която се отглеждат няколко кокошки, съхраняват дърва и дърводелски машини, от експертните заключения е видно, че превишаване на шумовите норми може да се получи само при едновременно привеждане в действие и на двете машини-циркуляр и банциг, което на практика е невъзможно. Шумът от оглежданите кокошки също не превишава нивата на шум в тази част на града. Освен това помещението отстои на 6 метра от жилищната сграда на ищеца, броят на животните е в съответствие с Наредбата на Община Берковица за определяне на обема на животновъдната дейност. Освен това с тези си дейности ответникът по никакъв начин не смущава ползването на ищеца по делото, който трайно живее в Италия за повече от 15 години заедно със семейството си, а синът, който е пълномощник по делото също живее в *** и пребиваването му в жилището е инцидентно. В изпълнение на задължението си да формира собствени фактически и правни изводи въззивният съд е приел за установено, че страните са правоприемници (ищецът по наследяване, а ответникът по дарение) на лицата, придобили собствеността на урегулирания имот през 1971 г., учредили си взаимно право на строеж и застроили имота, като са си разпределили и ползването на незастроената част. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, включително и от заключенията на вещите лица изпълнили различни експертизи съдът е установил, че Е. Н. в северната страна на сградата пред входа на източната къща близнак е изградил остъклено преддверие със застроена площ от 2 кв. м., а на втория етаж е изградил тераса с навес към нея; в северозападната част на имота има изградена паянтова постройка, която се използва за съхранение на дърва, отглеждане на кокошки и храна за тях, както и са разположени дърводелски инструменти; на сутеренния етаж от жилищната сграда ползвана от ответника са поставени прозорци с изглед към двора на ищеца. За изградената тераса и навес с обслужващо предназначение/дърварник/ е издадено удостоверение за търпим строеж при условията на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Страните по делото не са в добри съседски отношения, като за това свидетелствата множеството жалби подавани от ищеца и от неговия син М. Х., надлежно упълномощен, до различни институции във връзка със законността на извършените допълнителни пристроявания от ответника. Съдът е приел, че по тези факти не се спори, а спорът между страните е дали с извършените пристроявания и описаните по-горе дейности, подробно индивидуализирани в исковата молба и жалбата ответникът смущава и пречи на ищецът да упражнява правото си на собственост върху собствения си имот. Посочил е, че целта на иска по чл. 109 ЗС е да се отстранят пречките за пълноценно упражняване на правомощията на собственика и той не може да бъде насочен срещу състояния, създадени от незаконни строежи, които макар да се нетърпими от гледна точка на техническите и градоустройствени изисквания не смущават собствеността на трети лица. Формирал е извод, че от заключението на вещото лице Г. П. Л.-И. по изпълнената съдебно-техническа експертиза се установява, че от северната страна на сградата пред входа на източната къща-близнак собственост на Е. Н. има изградено остъклено преддверие със застроена площ от около 2 кв. м. Вещото лице установява също така, че в източната част на сградата има изградена и тераса на втория етаж с навес над нея. За тези обекти не е учредено право на строеж и няма одобрени проекти и такива не са предвидени в приложените одобрени архитектурни обекти за изграждане на сградите. От събраните по делото гласни доказателства не се установи по никакъв начин обаче тези обекти да пречат на ищеца да осъществява правото си на собственост. Още повече, че същите са разположени в частта определена за ползване на ответника. Вещото лице е установило наличието на изградена паянтова постройка от ответника за отглеждане на кокошки, съхранение на дърва и в нея са разположени дърводелски машини. Тази постройка се намира в северозападната част на имота в частта, която се ползва от ответника Н.. Сградата е с площ от 38 кв. м. и е на разстояние от основната сграда на 2,5 метра до най близкия ъгъл, като разпитана в съдебно заседание от 10.12.2019 г. вещото лице е посочило, че кокошките се отглеждат в южната част на навеса и са на отстояние повече от 6 метра от спалнята на ищеца. В заключението си вещото лице е посочило, че сградите, собственост на страните по делото, са със самостоятелни входове, собствени стълбища, отделни коридори и стълби към тавани и сутерени и с общ покрив. Вещото лице е установило, че архитектурния проект на ответника допълнително е преработен с оглед данни за наличие на подпочвени води и същото е допустимо. Съдът е отчел и изслушаното заключение на вещото лице В. Н. М. с оглед установяване дали съществуващата постройка, в която се отглеждат кокошки и се използват дървопреработващи машини отговаря на санитарно-хигиенните изисквания и създават ли се шумове, мириси и други отклонения от действащите норми. Същото е извършило обстойни измервания въз основа на които е стигнало до изводите, че в битовата постройка на двора не се извършва стопанска дейност от ответника, която да причинява шум, вибрации, прах и други замърсявания. Макар и в същата да са инсталирани дървопреработващи машини като банциг, електрожен и рендовална, там не функционира дърводелски цех, а се ползват за битови цели. Към момента на проверката не са констатирани нива на шум над допустимите. Измерването на шум в спокоен интервал достига до 10-30 дб, докато премнаващ автомобил или битов шум в съседство отчита 40- 60 дб. Вещото лице е установило също така наличие на 5 броя кокошки, но не и лош мирис от отглеждането им, като броят им съответства на регламентирания в нарочна за това наредба на Община гр. Берковица. Предвид експертните заключения, въззивният съд е направил извод, че построеното от ответника остъкление пред входната врата е изцяло разположено в частта от дворното място, определена му за ползване. Същото се отнася и до изградената на втория етаж тераса с навес. В последното си заключение в. л. арх. Г. А. е посочила, че построения балкон представлява несъществено изменение и е допустим по ЗУТ и Наредбите към него, бил е допустим и като отклонения от одобрения архитектурен проект по ЗТСУ. Балконът не е обща част, а е в частта на собственика на жилище № 2, т.е на Н.. И двата обекта са изградени в отклонение на архитектурния проект. И двата обекта не засенчват имота на ищеца, най – малкото са разположени откъм северната страна спрямо сградата и дворното място на ищеца. Съдът е приел, че безспорно е установено също така, че изпълнените на сутеренния етаж на ответника прозорци са в съответствие с архитектурния проект за неговата къща. Фактът, че "гледат" към дворното място, определено за ползване от ищеца сам по себе си не сочи на извод за засягане правата на ищеца в собствеността. Посочил е, че в производството са наведени твърдения, че през прозорците ответникът прониквал в двора на ищеца. В тази връзка по делото са приложени прокурорски преписки по подадени сигнали от ищеца и по същите е отказано да се образува досъдебно производство, като е прието, че се касае за инцидентни случаи на преминаване, свързани с опазване на имота и преместване на греди, които разрушават мазилката. Горното е установено с видео-файлове, предоставени от тъжителя и касаят период 2017-2019 г. След този период доказателства в тази насока не са ангажирани и няма и изложени твърдения. Отчел е и че по делото е установено, че ищецът живее извън страната, а неговия син в [населено място]. Никой от разпитаните по делото свидетели не установя вреда или смущение на собствениците, която да е нанесена, с което да са възпрепятствани да ползват имота. Посочил е, че не възприема показанията на св. Т. А. Й., разпитан в с. з. на 10.12.2019 г, който твърди че щял да наеме имота, но отглеждането на кокошки в близост го възпряло. Този свидетел е близък приятел на сина на ищеца и с показанията си явно иска да му направи услуга. Никъде ищецът не е твърдял, че желае да отдава имота под наем и действията на ответника са му пречили за намиране на наематели. Въззивният съд е направил извод, че обстоятелството, че сградите представляват незаконен строеж, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск - незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото място. Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при незаконно строителство се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита /решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС, I-во г. о. /. Такива факти по делото не са установени, което налага извода, че осъщественото строителство не ограничава правата на ищеца в съсобствеността, не пречи на пълноценното ползване на имота от негова страна, поради което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на постройките и преустановяване на ползването им се явява неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да изложи свои собствени доводи за това; 2) длъжен ли е въззивният съд да разгледа по същество всички изложени във въззивната жалба оплаквания, да обсъди всички изложени доводи, да посочи защо приема едни доводи и възражение, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях; 3) при направено своевременно доказателствено искане във въззивната жалба, въззивният съд длъжен ли е да го уважи; 4) при преценката си дали ответникът с извършените от него действия, подробно посочени в исковата молба и поддържани във въззивната жалба смущава и пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, съдът следва ли да държи сметка за естеството на всяко едно конкретно извършено от ответника действие в нарушение на строителните и санитарно-хигиенни норми и в тези случаи необходимо ли е във всички случаи ищецът да доказва пречене. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗД да доказва с какво конкретно му пречи да упражнява правото си на собственост незаконен строеж, изграден в собствения му имот от лице, което няма право да извършва такова въздействие, тъй като не му е учредено от ищеца право на строеж, няма одобрени строителни книжа; 5) длъжен ли е съсобственикът на поземлен имот да търпи постройка, която е построена от другия съсобственик без надлежно учредено право на строеж, без одобрени проекти. В случай на безспорно доказан факт на извършено незаконно строителство, което не отговаря на строителни или санитарно-хигиенни норми, използването по неприемлив за ищеца начин на извършеното от ответника незаконно строителство, представлява ли неоснователно действие и пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, ако не съответства на предвижданията на ПУП и устройствените показатели за застрояване; 6) длъжен ли е съдът при изясняване на въпроса дали има пречене по смисъла на чл. 109 ЗС да изследва основателността на наведено твърдение с исковата молба, че с незаконно построената постройка на допълващото застрояване се пречи на ищеца спокойно да използва имота съобразно с притежаваните права, а именно предвижданията на подробния устройствен план; 7) съставлява ли пречене по смисъла на чл. 109 ЗС проникването без съгласие и разрешение на собственика в частта от дворното място, която му е предоставена за ползване при разпределяне на ползването. Наличието на прозорци и използването им от ответника за навлизане в частта от имота, разпределена за ползване на ищеца, представлява ли само по себе си пречки за ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на собственост; 8) съставлява ли действия на пречене за упражняване на правото на собственост извършването на незаконно строителство, с което се променят общи части на сградата и се изменят елементи от фасадата на сградата – допълнително построяване на балкон и навес над него, допълнително поставяне на прозорци, остъкляване на преддверие; 9) длъжен ли е ищецът да търпи смущаване и пречки при упражняване на правото си на собственост от своя съсобственик, ако към момента на завеждане на делото и приключване на устните състезания живее извън страната; 10) длъжен ли е съдът да възприеме като пречене за упражняване на правото на собственост невъзможността на ищеца да отдава под наем имота си поради извършвани от ответника действия; 11) когато един съсобственик не може да отдаде под наем собствения си имот поради това, че неговият съсобственик в имота ползва постройка, която е в изключително лошо състояние и отглежда в нея животни, които излъчват неприятни миризми, тези действия на ответната страна съставляват ли по естеството си пречене по смисъла на чл. 109 ЗС. Въпроси от едно до осем са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос е обоснован с тезата, че съдът не е обсъдил изцяло експертните заключения (че постройката, в която се отглеждат кокошки е на по-малко от нормативно установеното разстояние от 6 м), необосновано не е възприел показанията на свидетеля Т. Й. (че се излъчват неприятни миризми и замърсявания и самата постройка е с неприветлив, неестетичен вид), не е обсъдил прокурорските преписки и писмо от 8.01.2020 г., че е образувано производство за премахване на незаконен строеж, представляващ остъклено преддверие, както и показанията на св. П., че кокошките са в близост 2 м от прозорците на спалнята на Х. и естествено има миризми, плъхове. С оглед горната обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, даваща тълкуване по първия въпрос, според което съдът дължи обсъждане в съвкупност на всички релеватни за спора доказателства. Част от твърденията на касатора не съответстват на данните по делото (съдът изрично е обсъдил прокурорските преписки и е приел, че липсва спор за посочените в тях факти), а друга част са опровергани от експертните заключения (вещите лица са категорични, че кокошките се отглеждат в частта от пристройката, която е на поне 6 метра от спалнята на ищеца и че не е констатирано наличие на миризми при извършените огледи), като практиката на ВКС (например решение № 33/18.02.2016 г. по гр. д. № 4320/2015 г,. I г. о.) е дала тълкуване, че ниво на количествено измерими нарушения, като наднормен шум, миризми и т. н. се установяват с експертни заключения, а не със свидетели, които възпроизвеждат собствените си субективни възприятия, а правовия ред определя обективни норми за това.. Съдът е приел, че остъкленото преддверие е незаконно изградено, а обстоятелството дали е налице административна процедура за премахване на незаконно изграденото е неотносимо в производството по чл. 109 ЗС. Вторият въпрос е обоснован с твърденията, че съдът не е обсъдил изричното оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е отчел абсолютното право на собственост на ищеца, от което произтича и правото му да не иска, защото не е длъжен, да търпи допълнително построеното от ответника в съсобствения имот, извършено извън обема на учреденото му право на строеж; не се е произнесъл по правното значение на представеното удостоверение за търпимост (поради което не е установил, че процесната пристройка е недопустима от гледна точка на санитарно-хигиенните изисквания да се отглеждат кокошки в постройката на допълващото застрояване). Не се констатира противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Тезата на касатора, че с оглед притежаваното от него абсолютно вещно право не е длъжен да търпи допълнително построеното от ответника, не отчита, че ответникът също разполага с абсолютно вещно право, както и с практиката на ВКС, че в хипотеза, в която ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл. 109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, респ. върху притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда (решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г., I гр. о.). Същевременно съдът не е отдал правно значение на обстоятелството, че за терасата от източната част на жилищната сграда, навеса над нея и пристройката е издадено удостоверение за търпимост, а е отхвърлил иска защото е приел, че не е установено съществуването и ползването им от ответника да пречи на ищеца да упражнява правата си. Третият въпрос е свързан с отказа на първоинстанционния и въззивния съд да назначат медицинска експертиза с поисканата в исковата молба задача вещото лице да посочи дали процесната стопанска постройка отговаря на санитарно-хигиенните условия и изисквания, съществува ли опасност от биологични въздействия – от експониране в непосредствена близост на биологични агенти, силни алергени (кокошинки, кърлежи, пух, микроорганизми) и съществува ли опасност от влошаване здравословното състояние на ищеца. По този въпрос не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото обстоятелствата, които се цели да се установят с експертното заключение са неотносими към предмета на иска. В практиката на ВКС (например решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г., I гр. о.) е дадено тълкуване, че претендираната защита с иска по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението, т. е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. В случая ищецът претендира премахване на постройката в двора в частта, разпределена за ползване на ответника, а не преустановяване от него на дейността по отглеждане на домашни птици, поради което и обстоятелството дали в резултат на тази дейност съществува опасност от биологични въздействия е ирелевантно за конкретния спор. По четвъртия въпрос въззивното решение не противоречи на разясненията в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС. Разяснените примерно хипотези в мотивите, в които естеството на извършеното нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем (въздействие върху чужд имот без облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут или действия в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона единствено с оглед пълноценно ползване на съседни имоти и запазване на живото и здравето на живеещите в определено населено място или част от него) са неотносими към фактите по настоящото дело, по което и ищецът и ответникът притежават пълно вещно право върху урегулирания имот в идеални части, като незаконното строителство е осъществено от ответника в собствената му част от сградата-близнак и в разпределената му за ползване незастроена част от терена. В хипотеза като настоящата тълкуването в практиката на ВКС (решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г., II г. о.) е, че ищецът следва да докаже с какво незаконното строителство му пречи. Не се констатира противоречие на въззивното решение по петия въпрос с практиката на ВКС. Решение № 42 от 8.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г., I г. о. е постановено при друга фактическа обстановка – пристройка към сграда, индивидуална собственост, в съсобствен терен без разпределено ползване на незастроената част от терена, която пристройка ограничава другите съсобственици да ползват незастроената част от дворното място и да решават в какъв обем то да бъде застроено, а в конкретния случай е било налице и неспазено отстояние от друга сграда в имота. В настоящия случай с оглед факта, че незаконното строителство (по жилищната страда и двора) е в частта от терена, разпределена за ползване на ответника, поради което относимо е тълкуването по посоченото по-горе решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г., I гр. о., на което тълкуване въззивното решение съответства. Неотносим към данните по делото се явява шестият поставен въпрос. Установено е, че през 2015 г. ответникът е учредил на ищеца право на строеж за пристройка към неговата жилищна сграда (част от къщата-близнак), на ищеца е издадено разрешение за строеж и пристройката е въведена в експлоатация. Ищецът не е твърдял, че ПУП предвижда друго застрояване или че е имал намерение да осъществява такова (а и незаконно изградената паянтова сграда-навес не би била пречка за това, доколкото не съставлява самостоятелен обект на вещни права). Седмият въпрос се състои от две части, като и в двете е неотносим към формираните от въззивния съд мотиви за неоснователност на иска. По отношение искането ответникът да бъде осъден да преустанови влизането в частта от двора, разпределена за ползване на ищеца, съдът го е приел за неоснователно, не защото подобно поведение не би пречило на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост, а защото двата случая в периода 2017 – 2019 г. (за които са образувани и прокурорските преписки и на ответника е съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 65 ЗМВР) са инцидентни и са свързани с опазване имота на самия ответник чрез преместване на вещи, които разрушават мазилката и липсват твърдения и данни за подобно поведение след този период, вкл. и в хода на процеса. Искът за премахване на прозорците в сутеренния етаж на източния близнак е отхвърлен, защото същите не са незаконно изградени, а съответстват на преработения проект и са изградени при строителството на сградата. Не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 220/18.10.2013 г. по гр. д. № 2922/2013 г., ВКС, І г. о., доколкото същото е постановено при различни от настоящите факти – преустройство чрез изграждане на балкон и врата към таванско помещение, преустроено като ателие, при което са нарушени козирката на сградата и корнизът като част от фасадата на сградата, в каквато хипотеза е прието за основателно искането за възстановяване на предишното положение на общите части. В настоящият случай липсва преустройство, а съответно и състояние на имота преди незаконното (в отклонение от одобрените проекти) строителство. Експертните заключения са установили, че терасата на втория етаж и навесът над нея са изградени заедно с построяването на къщата, а не е установено и преддверието да е изпълнено след този момент. В това състояние сградата-близнак е ползвана от праводателите на страните от построяването й през 1971 г. До смъртта си съответно през 2006 г. и съответно през 2007 г. наследодателите на ищеца не са се противопоставяли, че е променена фасадата на сградата, а и след тази дата самият ищец също не се е противопоставял, до момента на влошаване отношенията между страните. Когато съсед или съсобственик търпи създадено състояние в продължение на продължителен период от време (в случая повече от 40 години) то следва, че е постигнато неформално съгласие за създаденото състояние и съответно съседите/съсобствениците, както и техните правоприемници са длъжни да съобразяват поведението си с това фактическо състояние, освен ако не се установят други обстоятелства, които смущават упражняване правото на собственост на ищеца (в подобен смисъл е тълкуването по решение № 122/6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., І г. о., макар и постановено по спор между собственици на съседни имоти по отношение застрояване на регулационната граница). Въпроси от девет до единадесети са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси не са от значение за точното приложение на закона или за развитие на правото. Деветият въпрос е насочен само към допълнителното съображение на съда, че дори шумът от рязането на дърва (за огрев, както е установило едно от експертните заключение) не съставлява пречка по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като ищецът не живее в имота. Основното съображение за отхвърляне на иска ответникът да бъде осъден да преустанови ползването на стопанката постройка за стопанска нужда, включително и като дърводелски цех, е че не е установено по делото ответникът да осъществява подобна дейност. Последните два въпроса са свързани с посоченото в исковата молба, че използването от ответника на дървообработващи машини през всяко време на денонощието причинява шум, прах и други замърсявания, а отглеждането на кокошки под прозорците на ищеца, е пречка за отдаването му под наем. От една страна тези твърдения са свързани със съединения по делото иска по чл. 45 ЗЗД, който не е предмет на касационната жалба. От друга страна, дори да се приеме, че твърденията са относими и към предявения иск по чл. 109 ЗС, то въззивният съд ги е счел за недоказани, доколкото е приел, че ответникът не осъществява стопанска дейност, свързана с дървообработване, а ползва притежаваните банциг, електрожен и рендовална за битови цели, както и че липсват миризми, свързани с отглежданите домашни птици. Касационният съдебен състав не констатира и основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Касаторът счита, че е налице явно нарушение на закона и явна необоснованост. В съдебната практика е разяснено, че по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК при неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, а при неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи. В случая подобни пороци не са изводими от мотивите на възивния съд. Позоваването на касатора на нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ (забраняваща издаване на разрешение за строеж при наличие на незаконен строеж) е неотносимо, доколкото по делото е установено, че в имота е осъществено строителството на основното застрояване (жилищна сграда-близнак), а на самия ищец през 2015 г. е издадено разрешение за строеж и същия е реализирал допълващо застрояване-пристройка. При изхода на настоящото производство Х. К. Н. следва да възстанови на Е. И. Н. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ж. С.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение