Определение № 1111 от 30.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2678/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото адв. А. Н., в качеството й на синдик на ЕТ „С. - С. Г." /в несъстоятелност/, против решение № 347/07.07.2022г. по в.т.д. № 298/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 22004/17.01.2022г. по т. д. № 12/2021г. на Окръжен съд – Кърджали в обжалваните части, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от синдика на основание чл.649, ал.1, във връзка с чл.135 ЗЗД иск за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/ на възмездна сделка с недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 82/28.05.2018г., с която Г. М. Г. и Пеша П. Г. са продали на „Екип Холдинг“ ЕООД, поземлен имот с идентификатор № 40909.21.96 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]; 2/ е отхвърлен предявеният от синдика на основание чл.649, ал.2 ТЗ, във връзка с чл.108 ЗС иск против „Екип Холдинг“ ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/ на процесния поземлен имот с идентификатор № 40909.21.96 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]; 3/ е отхвърлен предявеният от синдика на основание чл.649, ал.2 ТЗ във връзка с чл.108 ЗС иск против „Инвиктус Холдинг“ ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/ на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор № 40909.21.197 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и 2. поземлен имот с идентификатор № 40909.21.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ведно с всички подобрения и приращения към него. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно., тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Ответниците по жалбата и по делото, Г. М. Г. и Пеша П. Г., считат искането за допускане на касационен контрол, съответно жалбата за неоснователни. Ответникът по жалбата и по делото, „ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 4440 лева с вкл. ДДС. Ответникът по жалбата и по делото, „Инвиктус Холдинг“ ЕООД, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е приел следното от фактическа и правна страна: С решение № 49/02.03.2020г., постановено по т. дело № 1/2020г. по описа на ОС-Кърджали, образувано по молба на кредитора „Герис Консулт“ ЕООД, подадена на 09.01.2020г., е обявена неплатежоспособността на едноличния търговец с начална дата 26.01.2018г. и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 20196/03.12.2020г. по т. дело № 1/2020г. на ОС -Кърджали ЕТ „С. -С. Г.“ е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Във връзка с последващата сделка, сключена между Г. и Пеша Г. като продавачи и „Екип Холдинг“ ЕООД на 28.05.2018г. за поземлен имот № 40909.21.96 по КККР на [населено място], за която е съставен процесния нотариален акт № 82, е предмет на предявения от синдика иск по същото дело за прогласяване на относителната й недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността с правно основание чл.649, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.135 ЗЗД е прието следното: Сделката за покупко-продажба е сключена три месеца след дарението, легитимиращо продавачите като собственици, чиято недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността е прогласена с влязло в сила съдебно решение. Дарението е от дата 22.02.2018г., а продажбата - от дата 28.05.2018г. Посочено е, че фактът, че процесният недвижим имот с идентификатор 40909.21.96 по КККР на [населено място] не е включван като актив и не е бил част от търговското предприятие на ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/ е ирелевантен, тъй като едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, а е правна форма, под която физическото лице осъществява търговска дейност. Заключено е, че цялото имущество, включително това, което не е актив в търговското предприятие на едноличният търговец, включително една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност /чл.614 ал.2 ТЗ/, се включва в масата на несъстоятелността и служи за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. С оглед на това е счетено, че фактът, че С. Г. е притежавал и е дарил имотите на родителите си Г. и Пеша Г. като физическо лице не е от без значение за основателността на исковете. На следващо място, съдът е констатирал, че ответникът „Екип Холдинг“ ЕООД е придобил поземления имот с идентификатор № 40909.21.96 по КККР на [населено място] за сумата от 65 000 лева, която е вписана като продажна цена в нотариалния акт, като е отразено, че продавачите Г. и Пеша Г. са я получили напълно и в брой от купувача по банков път в деня на сделката. Във връзка с доводите на ищеца, че имотът е закупен на цена, значително по-ниска от пазарната такава, по делото пред първата инстанция са допуснати и изслушани съдебно технически експертизи - първоначална и повторна комплексна експертиза, допусната след оспорване на първото заключение от ищеца. Според първоначалното заключение действителната стойност на процесния недвижим имот, ведно с всички подобрения и приращения в него, е 82 969 лева. В това заключение, изготвено след оглед на имота, са посочени като налични подобрения метална ограда върху бетонен фундамент и два броя метални врати, както и двойна портална плъзгаща метална врата, които са оценени. Отразено е, че в имота има трайни насаждения - овощни и лозови, които не са оценени от вещото лице поради липса на правоспособност за това. Несъгласието на ищеца при изслушването на вещото лице, дало основание за допускане на повторната комплексна експертиза, е свързано с непълнота на заключението поради липса на оценка на трайните насаждения, с необходимостта от специални знания на инженер за оценка на подобренията - ограда и метална входна плъзгаща врата, както и с неяснотата и необосноваността на приложените коефициенти при определяне на пазарната цена на имота. От заключението на повторната комплексна техническа експертиза, също изготвена след оглед на място на имота, е установено, че общата му пазарна цена е 82 503,67 лева към датата на сключване на процесната разпоредителна сделка - 28.05.2018г. От тях 70 327 лева е цената на недвижимия имот, а 12 176,67 лева - цената на наличните подобрения в него, включващи трайни насаждения и съоръжения. И повторната комплексна експертиза е посочила, че установените от нея и оценени подобрения в имота са трайните насаждения, оградата и вратите - две метални и една двойна портална плъзгаща врата. Съдът е констатирал, че комплексната експертиза е приета от първоинстанционния съд без възражения от страните, включително от синдика А. Н. и процесуалния й представител, в проведеното открито съдебно заседание на 03.12.2021г. При тези процесуални действия, извършени от страните и съда в първоинстанционното производство, апелативният състав е намерил за неоснователни възраженията, свързани с пазарната стойност на недвижимия имот, надхвърляща, според синдика, установената от комплексната експертиза пред първата инстанция. В мотивната си част е посочил, че тези доводи се основават на изготвена извънсъдебна оценъчна експертиза, по която пазарната стойност на имота е значително по-висока от определената от вещите лица по делото, както и на обстоятелството, че вещите лица не са оценили намиращо се в имота водосъбирателно съоръжение. Същевременно решаващият състав е приел за преклудирана възможността да се излагат такива доводи едва пред въззивната инстанция, при наличие на допусната по искане на ищеца, неоспорена от него и приета от съда комплексна експертиза. Отделно е констатирал, че жалбоподателят не е посочил никакви конкретни данни за водосъбирателното съоръжение, чиято оценка според него не е включена в общата пазарна цена на имота, даващи основание на съда да приеме, че то е приращение по смисъла на чл.92 ЗС. По тези съображения въззивният съд е заключил, че правните му изводи следва да бъдат изградени на база на заключението на приетата от първоинстанционния съд комплексна експертиза за пазарната цена на процесния недвижим имот към момента на процесната сделка - 28.05.2018г., а именно сумата от 82 503,67 лева. Съдът е намерил за неоснователен и доводът, че към датата, на която е сключена сделката - 28.05.2018г., вече е имало вписани възбрани върху други имоти на едноличния търговец, находящи се в [населено място], различни от процесния, поради което приобретателят „Екип Холдинг“ ЕООД е разполагал с възможността да разбере за тези възбрани от справка в имотния регистър, респ. за наличие на кредитори на едноличния търговец, в чиято полза те са наложени. В тази връзка решаващият състав се е позовал на безспорно установеното, че за процесния имот, придобит от „Екип Холдинг“ ЕООД към датата на сделката не е имало вписани възбрани и ипотеки. Същевременно съдът е изложил съображения, че за приобретателя по сделката е от значение да установи състоянието на имота, който придобива след последното вписване, както и да проследи хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове, касаещи конкретния имот. Предвид, че това става със справка в Имотния регистър на място в службите по вписванията в страната след заплащане на такса или чрез Интернет след регистрация на потребителя, за приобретателя на имота не е съществувала възможност да разбере за наличието на възбрани върху други имоти на едноличния търговец, находящи се в друго място - в [населено място], без да е поискал нарочна справка. Констатирал е, че такива данни по делото липсват. Също така съдът е счел, че приобретателят не би имал каквото и да е основание да се интересува от състоянието на други имоти, различни от този, който придобива. Въз основа на направения по-горе анализ на събраните доказателства и обстоятелствата, изложени от ищеца, съдът е намерил, че не може да бъде направен извод за недобросъвестност на „Екип Холдинг“ ЕООД в качеството му на трето лице, придобило имота по възмезден начин. Съдът е приел, че доказването на факта на знанието и на недобросъвестността на „Екип Холдинг“ ЕООД в качеството на приобретател по последващата възмездна сделка, е в тежест на синдика - ищец, предявил иска в защита на интересите на кредиторите на несъстоятелността. В тази връзка е заключил, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не може да се приеме наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД, а именно знанието за увреждане на кредиторите от приобретателя „Екип Холдинг“ ЕООД към датата на прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Също така е счел, че периодът от малко повече от три месеца между безвъзмездната сделка и последващата възмездна сделка, с която имотът е придобит от „Екип Холдинг“, не говори за спешност на разпоредителните действия, каквато се поддържа от синдика и за каквато би могло да става дума при сделки, извършени в рамките на няколко дни. Прието е, че заплатената по сделката сума от купувача от 65 000 лева, макар и по-ниска от действителната пазарна цена с около 20 %, също да не установява знание за увреждане при липса на други доказателства, а е проява на договорната свобода на страните при определяне на продажната цена. Същевременно в подкрепа на извода за добросъвестност на приобретателя съдът е възприел факта, че сделката е сключена преди да е инициирано производство по несъстоятелност, което е станало едва на 09.01.2020г., когато е подадена молбата от кредитора „Герис Консулт“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „С. - С. Г.“. С оглед неоснователността на отменителния иск, апелативният състав е намерил за неоснователен и обусловеният осъдителния иск, предявен от синдика срещу „Екип Холдниг“ ЕООД, за връщане на имот с идентификатор № 40909.21.96 по КККР на [населено място] в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. - С. Г.“. В тази връзка въззивният състав е посочил, че първоинстанционният съд е квалифицирал осъдителния иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността като такъв с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ във връзка с чл.34 ЗЗД, докато точната правната квалификация на този иск е чл.649, ал.2 ТЗ във връзка с чл.108 ЗС. Апелативният състав е потвърдил първостепенното решение и в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен осъдителният иск по чл.649 ал.2 ТЗ във връзка с чл.108 ЗС (а не както е посочено от първоинстанцинния съд – по чл.34 ЗЗД), за осъждане на „Инвиктус Холдинг“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността двата недвижими имота - с идентификатор № 40909.21.197 и с идентификатор № 40909.21.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], придобити с последващи възмездни сделки. Съобразено е, че първоинстанционното решение № 22004/17.01.2022г. по т. дело № 12/2021 на Окръжен съд - Кърджали е влязло в сила в частите, с които са уважени предявените искове по чл.649 ал.1 ТЗ, във връзка с чл.135 ЗЗД, и са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/, поредица от две последващи възмездни сделки след дарението, сключено с нотариален акт № 25/22.02.2018г., чиято недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, е прогласена с влязлото в сила решение. Става дума за възмездна сделка, извършена с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти № 48/08.05.2020г., с която Г. М. Г. и Пеша П. Г. са прехвърлили на П. С. Г. правото на собственост върху двата недвижими имота с идентификатори 40909.21.197 и 40909.21.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] срещу задължение за издръжка на прехвърлителите, като втората възмездна сделка с тези недвижими имоти, обявена за недействителна на основание чл.649, ал.1 във връзка с чл.135 ЗЗД, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. -С. Г.“ /в несъстоятелност/, е внасянето им /апорт/ в капитала на „Инвиктус Холдинг“ ЕООД от едноличния собственик на капитала на дружеството П. С. Г.. Въпреки основателността на иска по чл.649 ал.1 ТЗ във връзка с чл.135 ТЗ, с който е прогласена недействителността на апорта на недвижимите имоти в капитала на „Инвиктус Холдинг“ ЕООД по отношение кредиторите на ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност), решаващият съд е намерил обусловеният иск по чл.649 ал.2 ТЗ, във връзка с чл.108 ЗС за неоснователен. В мотивната част на решението е изложено, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135 том първи рег. № 1226 дело № 131/2021 година от 26.02.2021 година на нотариус с рег. № 204, „Инвиктус Холдинг“ ЕООД е продало на трето неучастващо по делото лице „А. Корпус“ ЕООД множество недвижими имоти, сред които са и процесните два поземлени имота с идентификатори 40909.21.197 и 40909.21.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. В раздел VI от нотариалния акт е посочено, че продавачът ще предаде владението върху недвижимите имоти на купувача до датата 15.03.2021 година. Уговорено е между страните, че продажната цена от 250 000 лева за всички недвижими имоти ще се заплати в срок до дванадесет месеца от датата на подписване на нотариалния акт. С постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 374 ГПК, по искане на ищеца, управителят на „Инвиктус Холдинг“ ЕООД П. С. Г. е задължен, на основание чл. 176 от ГПК, да се яви лично в съдебно заседание на 15.09.2021 година и да отговори на въпросите, владее ли дружеството процесните два недвижими имота, както и предало ли е имотите на купувача „А. Корпус“ ЕООД, кога и къде. В тази връзка съдът е приел, че сам по себе си фактът, че задължението по чл.176 ГПК не е изпълнено и П. Г. като управител на „Инвиктус Холдинг“ ЕООД не се е явил в съдебното заседание, за да отговори на въпросите, не е достатъчен, за да се приеме, че двата процесни имота се намират във владение на това дружество. Счетено е, че в случая тази разпоредба не може да се приложи, тъй като по делото са представени писмени доказателства, по-конкретно посочения нотариален акт, установяващ прехвърлянето на правото на собственост на трето лице. Прието е, че отложеното плащане на уговорената сума за срок от една година не се отразява на вещноправния ефект, който настъпва със сключването на сделката, изразяващ се в загубването на правото на собственост у продавача и преминаването му у купувача, като реалното предаване на владението, за което в случая е уговорен срок до 15.03.2021 година, е във връзка с промяната на собствеността. При тези доказателства съдът е намерил, че обусловеният осъдителен иск за връщането на имотите в масата на несъстоятелността, предявен срещу „Инвиктус Холдинг“ ЕООД, не може да бъде уважен при наличие на последваща възмездна разпоредителна сделка с тези имоти в полза на приобретател, който не е страна в производството по делото и който е придобил собствеността, елемент от която е и владението. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.280 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Твърди се се, че решението е постановено в противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013г., по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 17/11.03.2019г. по гр.д. № 659/2018г. на I г.о. на ВКС, решение № 12/25.02.2019г. по гр.д. № 1456/2018г. на III г.о. на ВКС, решение № 265/24.06.2011г. по гр.д. № 1623/2010г. на III г.о. на ВКС, и решение № 234/30.07.2015г. по гр.д. № 5251/2014г. на IV г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за делото и да е обусловил решаващите изводи на съда, като само е налице позоваване на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Цитирането единствено на практика на ВКС не може да бъде приравнено на формулиране на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, като съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес приложимо и за фазата на допускане на касационното обжалване, ВКС не може служебно, вместо касатора, да формулира въпрос, във връзка с който да допусне решението до касация. Следва да се има предвид, че практиката на ВКС се сочи единствено във връзка с постановеното от съда по исковете срещу „Екип Холдинг“ ЕООД. Във връзка с искането за допускане на въззивното решение в частта относно иска по чл.108 ЗС срещу „Инвиктус Холдинг“ ЕООД, не са поставени правни въпроси, вкл. такива относно вписаната възбрана върху другите два процесни имота преди прехвърлителната сделка, с която „Инвиктус Холдинг“ ЕООД е продало по време на процеса на трето неучастващо по делото лице „А. Корпус“ ЕООД тези имоти, и произтичащата от това непротивопоставимост на сделката на кредиторите на несъстоятелността, като с оглед възбраната няма и изложени оплаквания и доводи вкл. в самата касационна жалба. Предвид изхода на спора, в полза на ответника ЕКИП ХОЛДИНГ“ ЕООД следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 4440 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, дължими за сметка на масата на несъстоятелността. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд