Определение № 21 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 109/2014 г.

Производството е по чл.280 ГПК. Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 4204 от 21.10.2013 г. по в.гр.д. № 644/2013г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по отношение на касатора, че дължи на [фирма] сумата от 6410,54 лева- незаплатена електрическа енергия за периода от 10.03.2011г. до 17.10.2011г., сумата от 263,84 лева - лихва за забава за периода от 06.05.2011г. до 28.11.2011г., ведно със законна лихва върху главницата от 01.02.2011г. до окончателното плащане евро по запис на заповед от 19.05.2008г., ведно със законна лихва от 31.01.2011г. до окончателното й плащане и деловодни разноски от 161,07 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът, [фирма], поддържа, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, съобразно критерия по чл.280, ал.2 ГПК, съответно се твърди, че атакуваното решение е допустимо и правилно и се иска потвърждаването му. Търси се присъждане на направените в настоящата инстанция разноски в размер на 387,75 лева- юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, с оглед предмета му /вземане за цената на доставена ел. енергия по търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ и акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД/, при цена на всеки от исковете под 10 000 лева /главница от 6596,81 лева и законна лихва от 263,84 лева/, поради което въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата, на основание чл. 78, ал.4 вр. ал.8 ГПК и чл.9, л.1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 387,73 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК