Определение № 1201 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №1351/26.03.2015, постановено по гр.д. № 766/2014 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба на [фирма], [населено място]. С въззивното решение е потвърдено решение № 2155/29.05.2014 г. на РС, [населено място] по гр.д. №1220/2013 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В. А. Т., извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.3 КТ със заповед №2/01.05.29013 г. на управителя на [фирма] [населено място] и дружеството е осъдено да заплати държавна такса и разноски на ищеца. Допусната е поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение-вместо чл. 328,ал.1,т.3КТ е постановено в трудовата книжка да се впише прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327,т.2 КТ.

Ответникът по касационна жалба В. А. Т. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.

По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:

В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два въпроса като е посочил, че с въззивното решение същите са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС / допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ ,а именно:

1.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

2. Задължен ли е съдът служебно да следи за допустимостта на исковата молба и спазване на сроковете по чл. 358 КТ.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 ТР №1/19.02.2009 г. по ТД №1/2010 г.правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Първият правен въпрос няма посочената характеристика. Същият не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване не е обуславящо за правните изводи на съда и решаването на спора. Въпросът съставлява по- скоро оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства, което следва да бъде разгледано в евентуалното производство по чл. 290 ГПК, доколкото е основание за отмяна на решението като неправилно / чл. 281,т.3 ГПК/, а не в настоящото такова, което има предварителен характер.

Вторият въпрос има характеристиката на правен въпрос в посочения смисъл. В случая обаче същият е разрешен в съответствие с задължителната практика на ВКС. Ответникът по иска е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358,ал.1,т.2 КТ на иска за отмяна на уволнението като незаконно /чл.344,ал.1,т.1 КТ/, едва с въззивната жалба пред втора инстанция. С оглед на това съдът правилно е приел, че възражението не е направено в предвидения от закона срок/ с отговора на исковата молба/ и поради това е преклудирано. Този извод на съда е в съответствие с т.4 от ТР №1/2013 г. ОСГТК на ВКС, на което се е позовал изрично и във въззивното решение. В другата част този въпрос е формулиран некоректно, доколкото исковата молба е била поправена като подаването и е потвърдено от лицето посочено като ищец.

По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение