Определение № 334 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 905/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1215 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 857/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 27 от 03.12.2020г. по гр.д. № 382/2020г. на Видинския окръжен съд за осъждане на МБАЛ „Св. Петка“ АД, ЕИК 105515902 е осъдена да заплати на Т. Т. Я. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия житейски партньор Д. П. И., настъпила на 15.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2016г. Касационната жалба е подадена от ответника МБАЛ“Св. Петка“-Видин чрез пълномощника адв. Г.. Изложени са съображения за неправилност на решението. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил направеното от него възражение за намаляване на исковата претенция по справедливост, съобразно константната съдебна практика и с оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД и ППВС №4/1968г. Иска се допускане на касационно обжалване на първо място поради очевидна неправилност и на второ място на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ при претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебномедицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си, съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт; 2/ допустимо ли е искът да бъде уважен при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства. Ответникът по касационната жалба Т. Т. Я. не е представил писмен отговор (към делото погрешно е пришит отговора на въззивната жалба). Подпомагащата страна ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД също не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск на Т. Т. Я. против МБАЛ „Света Петка” АД по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., представляващи причинени болки и страдания вследствие настъпила смърт на житейския му партньор и майка на децата му Д. П. Й. при раждане на третото им дете в МБАЛ “Св. Петка“АД на 15.10.2014г. Твърди се, че ответникът МБАЛ “Св. Петка“-Видин в качеството си на възложител на работата е станал причина за търпените от ищеца вреди, а именно смъртта на партньорката му, която е в пряка причинно-следствена връзка с действията и бездействията на медицинския екип. За да уважи предявения иск в посочения размер, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Т. Я. и Д. П. Й. са живели на съпружески начала, от която връзка имат три деца. Третата й бременност е била проследявана в МБАЛ „Св. Петка“ АД по програмата „Женска консултация“. На 15.10.2014г. лекарският екип, ръководен от д-р В. Е. и анестезиолог д-р А. П. са извършили оперативно израждане на Д. П. Й. и са влезли в следваща планирана операция. Здравословното състояние на родилката се влошило, което наложило извършването на втора животоспасяваща операция, но вследствие на кръвозагуба тя починала същия ден. Извършената проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е установила, че лекарите от екипа при израждането на родилката са допуснали нарушения на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, вследствие на които е настъпила нейната смърт. Издадени са наказателни постановления на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ на основание чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от Закона за здравето за налагане на административни наказания на горепосочените лекари. Приетата по делото комплексна медицинска експертиза установява, че при проследяване на бременността в медицинската документация не са описани патологични състояния, които са лесно установими с Ехография; предоперативната оценка на риска за родилката е била направено формално; медицинският екип е спазил разумния подход в хода на първата операция /извършване на „секцио цезареа“/, но впоследствие е влязъл в друга планирана операция и не са предприети своевременни действия при установената кръвозагуба да се извърши преливане на кръв и животоспасяващата операция. Поради това животоспасяващата операция за родилката е закъсняла с три часа и вследствие на кръвозагубата тя е починала. Установено е, че лекарите от екипа са били в трудови правоотношения с ответника в деня на настъпване на смъртта на Д. П. Й.. Здравното заведение има сключена с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12178407 застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че Д. и Т. живели в любов и разбирателство, били много свързани; след смъртта на Д. Т. се затворил в себе си, не искал да живее без нея; искал да се отрови, но мисълта за децата го спряла; много плаче и често ходи на гробищата; отдаден е на грижите за децата; често говори с тях на нея и плаче; има табло с нейни снимки; не може да превъзмогне загубата й и до днес; не е търсил контакт с друга жена. Тримата свидетели, които са разпитани, са роднини на ищеца и на пострадалата. При така приетата фактическа обстановка и с оглед наведеното във въззивната жалба Софийски апелативен съд приел, че спорът е концентриран до основателността на предявените искове и размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочил е, че се претендира гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебно заведение, с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за вреди от виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по ЗЗ. Приложими са разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Закона за здравето /ЗЗ/, съгласно които медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална практика. Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред което е посоченият в чл. 81, ал. 2, т. 1 принцип на „своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“. Намерил е за безспорно установено, че бременността на родилката е била наблюдавана и оперативното израждане е извършено в ответната МБАЛ „Света Петка“ АД - Видин от лекари, които са в трудово правоотношение с болничното заведение. Базирайки се на медицинската експертиза е приел, че животоспасяващата операция на родилката е започнала с три часа закъснение, което е било фатално и е довело до смъртта на Д. Й.. Тези обстоятелства сочат, че поведението на лекарите, на които е възложено и оперативното израждане, е в противоречие с обявените в Закона за здравето принципи, при които се осъществява медицинска помощ, на медицинската наука и практика. Установил е по-нататък, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лекарите. Поради това е намерил иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за основателен. По отношение размера на обезщетението е приложил критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливост. Определил е обезщетение от 70000лв., което според него е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, а именно: възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките отношения, които ищецът е имал приживе с починалата; болките и страданията, които е претърпял от нейната внезапна и преждевременно настъпила смърт; обществено-икономическите условия в страната през 2014г. Върху обезщетението е присъдил законната лихва, считано от 16.10.2016г. (предвид уваженото възражение на ответника за частично погасяване по давност на тази акцесорна претенция), а до пълния предявен размер от 80 000 лева е потвърдил извършеното от първата инстанция отхвърляне на иска. При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива липсват. От мотивите на въззивния съд не е видима очевидна неправилност на някой от изводите му. Основанието „очевидна неправилност” визира особено тежки пороци, които да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Такива биха били случаите на подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, на приложение на закона в обратен смисъл или на драстично нарушение на правилата на формалната логика. В случая развитите от съда съображения са в съответствие с правилата на логиката и не се съзира от прочита на решението някакво нарушение на общи правни принципи или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл. И двата правни въпроса, поставени от касатора, касаят размера на обезщетението и са по приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Въпросите са обосновани с доводи, че съдът е уважил иска, без да са налице писмени доказателства и медицинска експертиза за здравословното състояние на ищеца, а само въз основа на гласни доказателства и то на свидетели, които са роднини. От една страна, здравословното състояние на ищеца вследствие загубата на жената, с която е живял и майка на децата му, не е въведено в исковата молба като фактор за определяне на размера на причинените неимуществени вреди. Поради това то не е включено в предмета на доказване и писмени доказателства за него не е било необходимо да се събират. Обичайно е преживените болки и страдания се доказват с разпит на свидетели и няма пречка те да са роднини, Техните показания съдът преценява в съвкупност с всички останали доказателства и ръководен от вътрешното си убеждение. В случая не са ангажирани други доказателства, които да разколебават изнесеното от свидетелите на ищеца. От друга страна, при определяне на обезщетението съдът не е приел, че физическото му здраве е било влошено, а че има негативни психически преживявания - болка и страдание от загубата, подтиснатост, немотивираност да продължи живота си сам и т.н. Ето защо, всички тези наведени от касатора доводи нямат отношение към решаващите изводи на съда и не могат да са основание за достъп до касационен контрол. Липсва отклонение от практиката по ППВС № 4/1968 г., на което касаторът се позовава. Съдът е взел предвид най-важните и конкретно установени по делото обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за причинената на ищеца безвъзвратна загуба на житейския му партньор. По приложението на понятието "справедливост", е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения и въззивният съд не се е отклонил от нея. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.