Определение № 140 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1273/2019 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. С определение № 273 от 04.05.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260 от 30.01.2019г. по гр.д. № 2355/2018г. на САС, ГО, 7 състав и на касатора М. С. М. е указано да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 4229,84 лева. Касаторката М. М. е направила искане за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса, тъй като не разполага със средства, за да изпълни това задължение. С молбата си е представила декларация за материално и гражданско състояние и други документи, удостоверяващи отразените в декларацията обстоятелства. По направеното искане за освобождаване от държавна такса настоящия състав намира следното: Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай ищцата, която е разведена, е декларирала, че получава месечен доход в размер на 230,40 лева от пенсия и 54,45 лева – социални помощи, не упражнява дейност като едноличен търговец, страда от заболяване, което налага допълнителни разходи в размер на 80 лева месечно, осигурява издръжката на син на 18 години, притежава две жилища в София, едното от които с площ от 92,83 кв.м., а другото – с площ от 123,52 кв.м., не притежава МПС, притежава дялове в търговски дружества на стойност 200 лева, не притежава парични влогове. В декларацията си е посочила още, че притежаваните имоти са възбранени, като върху единия е учредено право на ползване, а върху другия е учредена ипотека. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане в пълен размер на дължимата държавна такса, възлизаща на 4229,84 лева. Единият от притежаваните от молителката недвижими имоти е обременен с пожизнено право на ползване на трето лице, което ограничава възможността й да извлича доходи от него, а другият имот, се ползва за жилище от нея и сина ѝ и върху него е учредена ипотека. Едното от дружествата – „Л. -49“ ЕООД, в което молителката има дялово участие, не извършва дейност от 2017г., видно от представената декларация от 13.03.2018г., а другото дружество „М. Кристал“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е молителката, е декларирало печалба за 2019г. в размер на 58,69 лева. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, поради което искането за освобождаване от държавна такса е основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,